— Разтревожен за нещо ли?
— О, не, не разтревожен. Ние се тревожехме…
Инспектор Нийл търпеливо изчака.
— Трудно е да се изрази, право ви казвам — продължи мис Грифит. — Изпадаше в различни настроения, разбирате ли? Понякога го обхващаше буйно веселие. Един-два пъти, честно казано, си помислих, че е пиян… Хвалеше се и разказваше най-необикновени истории, които съм сигурна, че не могат да бъдат верни. През повечето време, откакто съм тук, той е бил много стиснат — разбирате ли, нищо не даваше ей така. Но напоследък беше станал съвсем друг, експанзивен и направо — как да се изразя — пръскаше пари. Абсолютно необичайно за него. Например, когато куриерът трябваше да отиде на погребението на баба си, мистър Фортескю го повика, даде му банкнота от пет лири, каза му да ги заложи на втория кон фаворит и избухна в смях. Не беше… ами просто не приличаше на себе си. Това е всичко, което мога да кажа.
— Може би си е бил наумил нещо?
— Не бих казала. По-скоро като че ли очакваше нещо приятно… вълнуващо…
— Като например голяма сделка със солидна печалба?
Мис Грифит се съгласи по-охотно.
— Да… Да, това е много по-близо до мисълта ми. Сякаш ежедневните неща вече не го вълнуваха. Беше развълнуван. А и при него идваха по работа някакви хора с много особен вид. Такива, каквито по-рано не бяха стъпвали тук. Това ужасно тревожеше мистър Пърсивал.
— А, значи го е тревожело?
— Да. Разбирате ли, мистър Фортескю винаги се е доверявал много на мистър Пърсивал. Разчиташе на него. Но напоследък…
— Напоследък не са се погаждали толкова.
— Ами мистър Фортескю вършеше много неща, които мистър Пърсивал смяташе за неразумни. Мистър Пърсивал винаги е много внимателен и благоразумен. Но изведнъж баща му престана да се вслушва в мнението му и мистър Пърсивал беше много смутен.
— И са имали скандал за всичко това?
Инспектор Нийл се опитваше да налучка.
— Не знам да е имало скандал… Естествено, сега осъзнавам, че мистър Фортескю не може да е бил на себе си… за да крещи така.
— Крещял ли е? Какво каза?
— Направо влезе в машинописното бюро…
— Така, че всички чухте?
— Ами да. Наричаше Пърсивал с различни думи… Обиждаше го, ругаеше го.
— Какво каза, че е направил Пърсивал?
— По-скоро изглеждаше, че нищо не е направил… Наричаше го нещастно дребнаво чиновниче. Каза, че нямал широк поглед, нямал концепция да прави голям бизнес. Каза: „Ще върна Ланс вкъщи. Той струва колкото десет като теб и освен това има богата жена. Ланс е смел, независимо, че веднъж стигна до съд…“ О божичко, не трябваше да казвам това!
Под опитното ръководство на инспектор Нийл мис Грифит се бе поувлякла, както и други преди нея, но изведнъж я обзе смущение.
— Не се тревожете — успокояващо изрече инспектор Нийл. — Било каквото било.
— Е да, това беше отдавна. Мистър Ланс беше просто млад и буен и не си даваше сметка какво върши.
Инспектор Нийл и по-рано беше чувал подобни схващания, но не беше съгласен с тях. Все пак той поднови въпросите си.
— Какво можете да ми кажете за персонала тук?
В старанието да заличи недискретността си, мис Грифит изсипа куп сведения за различните служители във фирмата. Инспектор Нийл й благодари и каза, че би желал пак да види мис Гроувнър.
Полицейският детектив Уейт си подостри молива. Той замислено отбеляза, че това тук е луксозно местенце. С опитно око оглеждаше огромните столове, голямото бюро и скритото осветление.
— Пък и всички тези хора тук имат имена като от Риц — каза той. — Гроувнър… Това ми мирише на нещо херцогско. Вземете Фортескю — и то не е случайно име.
Инспектор Нийл се усмихна.
— Баща му не се е казвал Фортескю, а Фонтескю, и произходът му е някъде от Централна Европа. Този човек, предполагам, е смятал, че Фортескю звучи по-добре.
Полицейският детектив погледна шефа си с благоговение.
— Значи вие знаете всичко за него?
— Просто прегледах няколко нещица, когато ме повикаха тук.
— Няма досие, нали?
— А, не. Мистър Фортескю е бил прекалено хитър за това. Имал е известни връзки с черния пазар и е пробутал по някоя и друга, съмнителна, меко казано, сделка, но винаги е успявал да се придържа в рамките на закона.
— Ясно — каза Уейт. — Не е бил добър човек.