— Вижте сега, мис Марпъл, вие ми представихте една теория. Да, да — макар и да казвате, че сте сигурна, това си е само една теория. Казвате, че за престъпленията е отговорен един човек, който се нарекъл Албърт Евънс и който избрал момичето Гладис на един къмпинг, за да го използва за собствените си цели. Този Албърт Евънс е бил някой, който искал да отмъсти за старата история с мина „Кос“. Вие намеквате, нали, че синът на мисис МакКензи, Дон МакКензи, не е загинал при Дюнкерк. Че е още жив и стои зад всичко това?
Но за изненада на инспектор Нийл мис Марпъл енергично заклати глава.
— О, не! — възкликна тя, — о, не! Изобщо не предполагам това. Не виждате ли, инспектор Нийл, че цялата тази история с косовете всъщност е абсолютна симулация. Просто са я използвали и това е всичко, използвал я някой, който е чул за косовете — в библиотеката и в пая. Косовете били съвсем истински. Сложил ги е някой, който знаел за старата история и искал да отмъсти, но само като сплаши мистър Фортескю или смути спокойствието му. Да ви кажа, инспектор Нийл, не вярвам, че децата наистина могат да бъдат възпитани и научени да изчакват, да обмислят отмъщение и да го изпълнят. В края на краищата децата имат доста здрав разум. Но всеки, чийто баща е бил измамен и вероятно оставен да умре, би могъл да поиска да изиграе злобен номер на човека, който се предполага, че го е извършил. Смятам, че това се е случило. А убиецът го е използвал.
— Убиецът. Хайде, мис Марпъл, нека чуя идеята ви за убиеца. Кой е той?
— Няма да се изненадате. Наистина няма. Защото щом ви кажа кой е той, или по-скоро кой мисля, че е — защото трябва да бъдем прецизни, нали? — ще видите, че е точно този тип човек, който би могъл да извърши тези убийства. Той е нормален, интелигентен и съвсем безскрупулен. И, естествено, го е направил за пари, вероятно за много пари.
— Пърсивал Фортескю? — Инспектор Нийл се обади едва ли не с умолителен глас, но още докато произнасяше името, знаеше, че не е той. Образът на човека, който му беше обрисувал мис Марпъл, не се връзваше с Пърсивал Фортескю.
— О, не — каза мис Марпъл. — Не Пърсивал. Ланс.
Глава 27
I
— Невъзможно — рече инспектор Нийл.
Той се облегна на стола си и се загледа в мис Марпъл с изумление. Както бе предвидила тя, той не беше изненадан, но макар да приемаше вероятността, не можеше да я приеме като действителен факт. Ланс Фортескю отговаряше на описанието: мис Марпъл достатъчно добре го бе обрисувала. Но инспектор Нийл не бе в състояние да види как може отговорът на загадката да бъде Ланс.
Мис Марпъл се наклони напред и внимателно и убедително, като човек, който обяснява прости аритметични факти на малко дете, изложи теорията си.
— Разбирате ли, той винаги е бил такъв. Тоест, винаги е бил лош. Изцяло лош, макар и едновременно с това — винаги привлекателен. Особено за жените. Има блестящ ум и обича да поема рискове. Непрекъснато е рискувал и заради чара му хората вечно са мислели най-доброто, а не най-лошото за него. През лятото се върнал вкъщи, за да се срещне с баща си. Нито за миг не приемам, че Рекс Фортескю му е писал или го е повикал чрез някого — освен, естествено, ако имате действителни доказателства за това.
Тя спря и го загледа въпросително.
Нийл поклати глава.
— Не — рече той. — Нямам доказателства баща му да го е викал. Има едно писмо, което се предполага Ланс да му е писал, след като е идвал в Англия. Но Ланс съвсем лесно е можел да го пъхне сред книжата на баща си тук в кабинета в деня на пристигането си.
— Хитро скроено — рече мис Марпъл, кимайки с глава. — Е, както казах, той вероятно е пристигнал със самолет и е опитал да се помири с баща си, но мистър Фортескю не искал и да чуе. Разбирате ли, Ланс се бил оженил наскоро и малката рента, от която живеел и която той несъмнено допълвал по различни непочтени начини, вече не му стигала. Той е много влюбен в Пат (а тя е много мило, сладко момиче) и искал да започне с нея порядъчен живот, без мошеничества. А от негова гледна точка това означавало да има много пари. Когато бил в Ютрий Лодж, той трябва да е чул за косовете. Може би за тях е споменал баща му, а може да е била и Адел. Той стигнал до заключение, че дъщерята на МакКензи се е установила в къщата и му хрумнало, че в случай на убийство тя би била много добра изкупителна жертва. Защото, разбирате ли, когато осъзнал, че не може да накара баща си да изпълни желанието му, той трябва хладнокръвно да е решил, че ще се наложи да го убие. Може да е разбрал, че баща му не е много добре и се е страхувал, че докато мистър Фортескю почине, фирмата ще фалира напълно.