— Той е бил чудесно осведомен за здравето на баща си — каза инспекторът.
— А-ха, това обяснява много неща. Вероятно съвпадението на малкото име на баща му, Рекс, заедно с инцидента с косовете да му е подсказало идеята за детското стихотворение. Да направи от цялата работа една налудничава история и да я свърже със старата закана за отмъщение на семейство МакКензи. След това, разбирате ли, той би могъл да се отърве и от Адел и да спаси стоте хиляди лири да не излязат от фирмата. Но трябвало да има и трето действащо лице — „слугинчето в градината простираше прането“ — и предполагам, че това му е дало идея да запуши устата й, преди тя да проговори. И това щяло да му даде необходимото — убедително алиби за първото убийство. Останалото било лесно. Пристигнал тук от гарата съвсем малко преди пет часа, времето, когато Гладис внасяла в антрето втория поднос. Дошъл до страничната врата, видял я и й направил знак. Удушил я и отнесъл тялото й от другата страна на къщата, до въжетата за простиране, което му отнело само три-четири минути. След това позвънил на главния вход, влязъл в къщата и пил чай заедно със семейството. После се качил да види мис Рамсботъм. Когато слязъл долу, се вмъкнал в гостната, намерил Адел сама да пие последната си чаша и докато говорел с нея, успял да пусне в чая цианида. Знаете ли, това не би било трудно. Парченце от нещо бяла като захар. Може да е протегнал ръката си към захарницата, да е взел една бучка и демонстративно да я е пуснал в чашата й. После със смях да е казал: — Я виж, пуснах ти още захар в чая. На което тя да отвърне, че няма нищо против и да го е изпила. Би било лесно и дръзко. Да, той си е дързък.
Инспектор Нийл бавно каза:
— Действително е възможно, да. Но не мога да разбера — наистина, мис Марпъл, не мога да разбера — какво е щял да спечели от това. Да кажем, че ако старият Фортескю бил останал жив, бизнесът скоро щял да фалира. Достатъчно голям ли е бил делът на Ланс, за да го накара да планира три убийства? Мисля, че не. Наистина мисля, че не.
— Това си е трудничко — призна мис Марпъл. — Да, съгласна съм с вас. Наистина създава трудности. Предполагам… — Тя се запъна, гледайки инспектора. — Предполагам — съвсем невежа съм по финансовите въпроси, — но си мисля наистина ли е вярно, че мина „Кос“ не струва нищо?
Нийл размисли. В ума му се подреждаха различни епизоди. Готовността на Ланс да вземе от Пърсивал разните спекулативни или безполезни акции. Думите му днес, когато си тръгваше от кабинета в Лондон, че е по-добре Пърсивал да се отърве от „Кос“ и нещастията, които носи тази мина. Една златна мина. Нищо не струваща златна мина. Но може би мината не е била безполезна. И все пак това някак си изглеждаше невероятно. Едва ли е имало изгледи старият Рекс Фортескю да направи грешка по този въпрос, макар че, естествено, е възможно напоследък да са правили измервания. Всъщност къде беше мината? Ланс бе казал, че е в Западна Африка. Да, но някой друг — не бе ли мис Рамсботъм — рече, че била в Източна Африка. Дали Ланс съзнателно не заблуждаваше, като каза Западна вместо Източна? Мис Рамсботъм е стара и с отслабнала памет и все пак може да е права тя, а не Ланс. Източна Африка. Ланс тъкмо беше пристигнал от Източна Африка. Може би е научил нещо ново?
Внезапно още едно късче щракна и се намести в картинката на инспектора. Вестник „Таймс“, който четеше във влака. „Уранови залежи намерени в Танганайка.“ Ако предположим, че уранът е в стария „Кос“? Това би обяснило всичко. Тъй като е бил близо до мястото, Ланс е научил това и при наличието на уранови залежи там, щял да грабне цяло състояние. Огромно състояние! Инспекторът въздъхна и погледна мис Марпъл.
— Как смятате — попита с упрек той, — че някога ще мога да докажа всичко това?
Мис Марпъл окуражително му кимна, както една леля би насърчила умния си племенник, който се явява на изпит за стипендия.
— Ще го докажете. Вие сте много, много умен човек, инспектор Нийл. Още отначало забелязах това. Сега вече, като знаете кой е, би трябвало да можете да намерите доказателствата. Например на онзи къмпинг ще го познаят по снимката. Трудно ще му бъде да обясни защо е прекарал там една седмица под името Албърт Евънс.
Да, мислеше си инспектор Нийл, Ланс Фортескю е интелигентен и безскрупулен — но освен това е и безразсъдно смел. Поел е прекалено голям риск.
„Ще го пипна!“ — помисли си Нийл. После, обхванат от съмнение, погледна мис Марпъл.