— Та всичко това си е само едно предположение — каза той.
— Да, но вие сте убеден, нали?
— Предполагам, че съм. В края на краищата, и по-рано съм срещал хора от неговия тип.
Старата дама кимна.
— Така е, това има много голямо значение — точно затова съм толкова сигурна.
Нийл я погледна закачливо.
— Понеже познавате престъпниците.
— О, не. Разбира се, че не затова. Заради Пат — такова мило момиче. Тя е от тези, които винаги се омъжват за лоши хора — отначало това привлече вниманието ми към него…
— Аз може да съм сигурен в себе си — рече инспекторът, — но има много неща, които се нуждаят от обяснение — например въпросът за Руби МакКензи. Бих могъл да се закълна, че…
Мис Марпъл го прекъсна:
— И сте съвсем прав. Но сте се насочили погрешно. Идете да си поговорите с мисис Пърси.
II
— Мисис Фортескю — каза инспектор Нийл, — имате ли нещо против да ми кажете моминското си име?
— Ах — възкликна Дженифър. Изглеждаше уплашена.
— Не е необходимо да се безпокоите, мадам, но много по-добре е да кажете истината. Смятам, не греша, че преди да се омъжите, името ви е било Руби МакКензи?
— Аз… е, да, добре… божичко… ами, защо да не е? — произнесе мисис Пърсивал Фортескю.
— Няма никаква причина — любезно я успокой инспектор Нийл и добави: — Преди няколко дни разговарях с майка ви в санаториума „Пайнууд“.
— Тя ми е много сърдита. Сега изобщо не ходя при нея, защото това само я разстройва. Знаете ли, бедната маминка толкова обичаше татко.
— И ви е втълпявала мелодраматични идеи за отмъщение?
— Да. Тя непрекъснато ни караше да се кълнем над Библията, че никога няма да забравим и един ден ще го убием. Естествено, когато влязох в болницата, за да се готвя за сестра, започнах да осъзнавам, че умственото й равновесие не е съвсем наред.
— Обаче на вас самата трябва да ви се е искало да отмъстите, мадам?
— Е, разбира се, че да. На практика Рекс Фортескю е убил баща ми! Не че в действителност го е застрелял, намушкал с нож или нещо подобно. Но съм съвсем сигурна, че той наистина е оставил татко да умре. А това си е все същото, нали?
— В морално отношение — да.
— И така, аз наистина исках да му го върна. Когато една моя приятелка дойде да се грижи за сина му, накарах я да напусне и да предложи да я заместя аз. Не знам точно какво съм искала да направя… Не съм, наистина, инспекторе, не съм, никога не съм искала да убия мистър Фортескю. Мисля, че имах някаква идея да се грижа за сина му толкова зле, че той да умре. Но, естествено, ако по професия сте медицинска сестра, не можете да извършите такова нещо. Действително доста се измъчих, докато измъкна Вал от болестта. После той се привърза към мен и ме помоли да се омъжа за него, а аз си помислих — е, наистина това е много по-разумно отмъщение, от каквото и да е друго. Тоест, да се омъжа за по-големия син на мистър Фортескю и по този начин да си върна парите, които е взел с измама от татко. Смятам, че това е далеч по-разумен начин.
— Да, наистина — рече инспектор Нийл, — далеч по-разумен. — И добави: — Предполагам, че вие сте сложили косовете на бюрото и в пая?
Мисис Пърсивал се изчерви.
— Да. Сигурно съм постъпила глупаво… Но един ден мистър Фортескю говореше за глупаците и се хвалеше как мамел хората — възползвал се от тях. Е, да, по съвсем законен начин. А аз си помислих, че просто бих искала да… ами да го поуплаша. И той наистина се уплаши! Ужасно се разстрои. — Тя тревожно добави: — Ама нищо друго не съм сторила! Наистина не съм, инспекторе. Вие… вие, откровено казано, нали не мислите, че аз съм убила някого?
Инспектор Нийл се усмихна.
— Не — каза той, — не мисля. — И добави: — Между другото, напоследък да сте давали на мис Дъв някакви пари?
Дженифър зяпна.
— Откъде знаете?
— Много неща знам — рече инспекторът и добави на себе си: „А и доста много предполагаме.“
Дженифър бързо продължи:
— Тя дойде при мен и рече, че сте я били обвинили, че е Руби МакКензи. Рече, че ако намеря петстотин лири, щяла да ви остави да продължите да си мислите така. Ако пък сте разберели, че аз съм Руби МакКензи, сте щели да ме подозирате, че съм убила мистър Фортескю и втората му жена. Ужас беше, докато намеря парите, защото, естествено, не можех да кажа на Пърсивал. Той не знае за мен. Трябваше да продам диамантения си годежен пръстен и една много красива огърлица, която ми беше подарък от мистър Фортескю.