Пат кимна.
— Понякога страшно ми се иска да бях направила точно това след смъртта на Фреди. Но пък тогава — тонът й се смекчи — никога нямаше да срещна Ланс.
Мис Марпъл въздъхна.
— Знаете ли, ние няма да останем тук — каза Пат. — Още щом се изясни всичко и се връщаме в Източна Африка. Толкова се радвам.
— Бог да ви благослови, скъпо дете. За да изживее човек живота си той има нужда от много, много смелост. Смятам, че вие я притежавате.
Тя потупа ръката на момичето, пусна я и излезе през предния вход към чакащото я такси.
II
Късно вечерта мис Марпъл си пристигна вкъщи.
Кити — последното й момиче от „Сейнт Фейтс Хоум“ — я посрещна и я поздрави с грейнало лице.
— За вечеря съм приготвила херинга, мадам. Толкова се радвам, че се върнахте вкъщи — ще видите колко хубаво е всичко тук. Направих пролетно почистване.
— Много хубаво, Кити. Радвам се, че се върнах у дома.
„Шест паяжини на корниза“ — забеляза мис Марпъл. — Тези момичета никога не поглеждат нагоре! Независимо от това тя беше прекалено деликатна, за да го каже.
— Писмата ви са на масичката в антрето, мадам. Има и едно, дето по погрешка е пътувало до Дейзимийд. Винаги ги бъркат, нали? Малко си приличат, Дейн и Дейзи, пък и почеркът е толкова лош, че този път не ми е чудно. Хората там ги нямало и къщата им била затворена, та едва сега се върнали и днес ни го пратиха. Надявали се да не било важно.
Мис Марпъл взе кореспонденцията си. Писмото, за което рече Кити, беше най-отгоре. При вида на зацапаните драскули нещо проблесна в паметта на мис Марпъл. Тя разкъса плика.
Уважаема мадам,
Надявам се да ми простите дето ви пиша за туй, ама аз наистина не зная какво да правя наистина не зная и никога не съм искала да напакостя на някого. Уважаема мадам, сигурно сте видели вестниците дето казват, че е било убийство, ама не съм го извършила аз, наистина не защото аз никога не бих сторила такова лошо нещо, а знам, че и той не би го сторил. Искам да кажа Албърт. Аз не мога да пиша хубаво, ама нали знаете, че се запознахме миналото лято и щяхме да се женим, само че Бърт нямаше права, били му отнети, измамил го този мистър Фортескю, дето е убит. А мистър Фортескю той само отричал всичко и разбира се всички вярвали на него, а не на Бърт щото той си беше богат, а Бърт е беден. Ама Бърт си имал приятел дето работел на едно място дето правят тези новите лекарства и има едно дето му викат препарат за откриване на истината може де сте чели за него във вестника и той кара хората и да щат и да не щат да си казват истината. Бърт трябваше да иде при мистър Фортескю в кабинета му на 5 ноември и да заведе и адвокат и аз трябваше непременно да му дам препарата сутринта на закуска и после той щеше да подейства точно както трябва, та когото дойдат те, той да си признае, че всичко дето го казва Бърт е съвсем вярно. И аз го турих в сладкото, а пък сега, като е умрял, си мисля, че трябва да е бил много силен, ама не е виновен Бърт, щото Бърт никога няма да направи такова нещо, ама аз не мога да кажа на полицията щото те може да си помислят, че Бърт го е направил нарочно, а пък аз зная, че не е. Ох, мадам, не зная какво да правя пък и Бърт не ми се обажда. Не ми се ще да искам от вас туй, ама ако само можете да дойдете тук да ми помогнете те ще ви послушат пък вие винаги сте били толкоз добра с мен, а пък аз не съм искала да сторя нищо лошо, и Бърт и той. Само да можехте да ни помогнете. С уважение,
Гладис Мартин
П.П. Слагам в плика снимка на нас с Бърт. Едно момче я направи в къмпинга и ми я даде. Бърт не знае, че я имам — той мрази да се снима. Но можете да го видите, мадам, какво симпатично момче е.
Със стиснати устни мис Марпъл погледна фотографията. Двамата снимани се гледаха в очите. Погледът на мис Марпъл се отмести от трогателното, изпълнено с обожание лице на Гладис с леко отворена уста към другото — мургавото, красиво, усмихнато лице на Ланс Фортескю.
В съзнанието й отекнаха последните думи от трогателното писмо:
„Можете да го видите какво симпатично момче е.“
Сълзи изпълниха очите на мис Марпъл. Съжалението отстъпи пред гнева — гняв срещу един безсърдечен убиец.
А после на мястото на тези чувства се надигна тържество — тържеството, което може да изпита някой специалист, успял да възпроизведе праисторическо животно само от парче челюст и два-три зъба.