Така че когато инспектор Нийл чу думата „хижа“, тя събуди детските му спомени. Но това тук, претенциозно наречено „Тисовата Хижа“, беше точно от този тип вили, които богаташите си строяха, а после ги наричаха „моето провинциално местенце“. Според представите на инспектор Нийл тя не беше и провинциална. Бе голяма постройка от червени тухли, повече дълга, отколкото висока, с твърде много фронтони и огромен брой прозорци с решетки. Градините бяха прекалено изкуствени — всичко оформено в розови лехи, арки и басейнчета и за оправдание на името на къщата — голям жив плет от подрязан тис.
Имаше достатъчно тис за всеки, който желае да се сдобие със суров материал за таксин. Горе вдясно, зад арката с розите, беше запазен малък естествен кът — огромен тис от вида, който обикновено хората свързваха с гробищата, а клоните му бяха подпрени с колове — нещо като Мойсей на горския свят. „Това дърво — мислеше си инспекторът, — е стояло тук много преди епидемията от новопостроени домове да залее околността. Стояло е тук, преди да направят игрищата за голф и модните архитекти са обикаляли наоколо заедно с богатите си клиенти, посочвайки предимствата на различните терени. И като ценна антика това дърво е било запазено и включено в новия план и вероятно е дало името на желаната нова резиденция «Тисовата Хижа». И възможно е плодовете от същото това дърво…“
Инспектор Нийл прекъсна безполезните си размишления. Трябва да се залавя за работа. Той натисна звънеца.
Вратата се отвори бързо от мъж на средна възраст, който много точно покриваше представата, която инспектор Нийл си бе съставил за него по телефона. Човек с доста престорено усърдие, играещи очички и видимо треперещи ръце.
Инспектор Нийл представи себе си и своя подчинен и с удоволствие забеляза как в очите на портиера за миг проблесна уплаха… Нийл не отдаде значение на това. Съвсем вероятно беше да няма нищо общо със смъртта на Рекс Фортескю. Твърде възможно да беше просто автоматична реакция.
— Върна ли се вече мисис Фортескю?
— Не, сър.
— Тогава бих желал да видя мис Дъв, ако обичате.
Човекът леко извърна глава.
— Ето я мис Дъв — идва по стълбите.
Инспектор Нийл огледа мис Дъв, докато тя слизаше спокойно по широкото стълбище. Този път представата, която си беше изградил, не отговаряше на действителността. Несъзнателно думата икономка беше извикала смътна представа за нещо голямо и авторитетно, облечено в черно и със скрита някъде връзка ключове.
Инспекторът беше съвсем неподготвен за спретнатата малка фигура, която слизаше към него. Меките гълъбови тонове на роклята й, бялата якичка и маншетите, гладко вчесаната й чуплива коса, леката усмивка на Мона Лиза. Всичко изглеждаше някак си нереално, сякаш тази млада жена, която нямаше и тридесет години, играеше някаква роля, помисли си той — не ролята на икономка, а на Мери Дъв. Видът й беше приспособен, за да подхожда на името й.
Тя сдържано поздрави:
— Инспектор Нийл?
— Да. А това е сержант Хей. Както ви казах по телефона, мистър Фортескю е починал в болницата „Сейнт Джуд“ в 12 часа и 43 минути. Изглежда смъртта е настъпила вследствие на нещо, което е ял сутринта на закуска. Ще ви бъда благодарен, ако заведете сержант Хей в кухнята, за да проучи храната, която е била сервирана.
Замисленият й поглед за миг срещна неговия, след това тя кимна.
— Естествено. — После нареди на портиера, който неловко се въртеше наоколо: — Кръмп, заведи сержант Хей и му покажи всичко, което иска да види.
Двамата мъже се отдалечиха. Мери Дъв се обърна към Нийл:
— Ще заповядате ли вътре?
Тя отвори вратата на една стая и влезе пред него. Това беше безлично помещение, на което имаше табелка „Салон за пушене“, с ламперия, богата тапицерия, големи меки столове и подходящ комплект от графики на спортна тематика по стените.
— Седнете, моля.
Той седна, а Мери Дъв се настани срещу него. Забеляза, че тя избра мястото с лице към светлината. Необичайно предпочитание за една жена. И още по-необичайно, ако жената има какво да крие. Но може би Мери Дъв нямаше какво да крие.
— Много е неприятно — каза тя, — че никой от семейството не е тук. Мисис Фортескю може всеки момент да се върне. Също и мисис Вал. Изпратих телеграми до мистър Пърсивал Фортескю на различни места.