— Не. Било средата на юли, в разгара на сезона, и в парка било претъпкано с посетители. Открили трупа чак в един през нощта, дълго след като паркът бил затворен и когато включили осветлението в „Къщата на ужасите“ заради хората от нощната смяна. И на теб няма да ти се размине тази ми ти нощна смяна: всички Усмихнати услужливци се изреждат да дежурят по почистването една седмица в месеца. Гледай да си наваксаш със сън предварително, защото да работиш на смени е много изтощително.
— Нима хората са минавали с влакчето покрай нея до затварянето на парка и не са я забелязали?
— И да са я видели, сигурно са решили, че е кукла… за придаване на още по-голяма автентичност. Но най-вероятно трупът е останал незабелязан. Все пак влакчето в „Къщата на ужасите“ пътува в пълен мрак. То е единственият подобен атракцион в Джойленд. В другите паркове са повече.
Возене на тъмно. Беше зловещо, но не чак толкова, че да ми попречи да доям супата си.
— А някакво описание на външността му? Може би от онези, които са ги обслужвали.
— Имаше нещо по-добро. Разполагаха със снимки. Мисля, че полицията ги е разпространила по медиите.
— И откъде снимки?
— От Холивудските момичета — отвърна госпожа Шопло. — Пет-шест работят в парка през натоварените дни. В Джойленд никога не е имало и намек за порнография, но старият Истърбрук ненапразно е прекарал толкова години по пътуващи панаири. Наясно е, че на хората им харесва малко сексапил да придружава атракционите и царевичния хотдог. Към всеки екип Усмихнати услужливци е прикрепено по едно Холивудско момиче. Ще има такова и към вашия, а от теб и останалите момчета ще се очаква да я наглеждате по братски и да не допускате някой да я притеснява. Те търчат наоколо в късите си зелени роклички, зелени обувки на висок ток и сладки зелени шапчици, които винаги ми създават аналогия с Робин Худ и неговата весела дружина. Носят фотоапарати като онези, които сме виждали по старите филми, и снимат лапнишараните. — Помълча и добави: — Макар че те съветвам никога да не наричаш посетителите така.
— Господин Дийн вече ме предупреди.
— Логично. Та така, на Холивудските момичета им е поръчано да се съсредоточат върху семейни групи и двойки, които изглеждат над двайсет и една. По-младите не проявяват интерес към снимки за спомен, предпочитат да си харчат парите за храна и на игралните автомати. Момичетата първо правят снимката, после отиват при хората. — Тя заговори с придихания, като имитираше Мерилин Монро: — „Здравейте, добре дошли в Джойленд, аз съм Карън! Ако искате копие от снимката, която току-що направих, дайте ми името си и на излизане от парка минете през фотопавилиона «Холивуд» край «Следата на хрътката.»“ Нещо от този род. Та една от тях направила снимка на Линда Грей и приятеля й при стрелбището „Ани Оукли“, но когато отишла при тях, мъжът я отпратил. Отпратил я твърде грубо. После казала на полицаите, че онзи изглеждал така, сякаш бил готов да й счупи апарата, стига да не го арестуват. Признала, че от очите му я побили тръпки. Сурови и сиви, така ги описала. — Госпожа Шопло се усмихна и вдигна рамене. — Обаче се оказа, че е бил с тъмни очила. Знаеш как на някои момичета им харесва да драматизират.
Знаех наистина. Рене, приятелката на Уенди, можеше да превърне най-обикновено посещение при зъболекаря в сценарий за филм на ужасите.
— Тази беше най-хубавата снимка, но не единствената. Ченгетата прегледаха всичко, заснето от Холивудските момичета през този ден, и откриха онази Грей и приятеля й на поне още четири. В най-добрата от тях двамата са на опашката пред въртележката „Летящи чинии“ и той си е сложил ръката на задника й. Доста свойски жест за мъж, когото никой от роднините и приятелите й не бил виждал преди това.
— Жалко, че няма охранителни телевизионни камери — вметнах. — Приятелката ми това лято работи във „Файлинс“ в Бостън и казва, че имало доста камери, а щели да монтират и други срещу крадците.
— Ще дойде ден да ги има навсякъде — отбеляза тя. — Също като в онзи научнофантастичен роман за полицията срещу престъпни мисли. Няма да ми е особено приятно, право да ти кажа. Но в атракциони като „Къщата на ужасите“ никога няма да има такива камери. Нито дори инфрачервени.
— Няма ли?
— Не. В Джойленд няма „Тунел на любовта“, но „Къщата на ужасите“ определено може да бъде наречена „Тунел на натискането“. Веднъж мъжът ми каза, че ден, след който нощният екип по почистването не е открил поне три чифта гащички край релсата, се смята за много слаб за бизнеса. Но така или иначе имаше една много ясна снимка на мъжа на стрелбището. Почти портретна. Публикуваха я във вестниците и я показваха по телевизията цяла седмица. Той я е притиснал плътно към себе си и й показва как да държи пушката, както мъжете винаги правят. Сигурно са я видели всички в Северна и Южна Каролина. Горката жена се усмихва, но той изглежда адски сериозен.