— И през всичкото време е държал в джоба си ръкавици и нож — промълвих. От тази мисъл ми се зави свят.
— Бръснач.
— А?
— Използвал е бръснач или нещо от този род, така каза патологът. Та тъй, имаха достатъчно снимки, включително една много добра… и познай какво. Лицето му не може да се различи на нито една от тях.
— Заради слънчевите очила ли?
— И заради тях. А също и заради брадичката му тип катинарче и бейзболната шапка, чиято козирка засенчва лицето му. Можеше да си и ти, само дето си тъмнокос, а не рус, и нямаш татуирана птича глава на опакото на дланта си. А онзи имаше. Орел или може би ястреб. Вижда се много ясно на снимката от стрелбището. Пет дни подред пускаха във вестника увеличен образ на татуировката с надежда някой да я разпознае. Никой не се обади.
— А някаква следа от мотела, в който са били предишната нощ?
— Показал шофьорско свидетелство от Южна Каролина, когато се регистрирал, но се оказало откраднато година по-рано. А нея никой не я видял. Вероятно е чакала в колата. Остана неразпозната почти цяла седмица, но полицията разпространи фоторобот на лицето й. Изглеждаше просто заспала, а не мъртва с прерязано гърло. Жена, май беше приятелка, с която ходили заедно на забавачка, я видяла и я разпознала. Казала на родителите на момичето. Представям си какво им е било да пристигнат тук с колата си, вкопчени в безумната надежда, че в моргата лежи не е тяхното, а нечие друго дете. — Тя поклати глава. — Да имаш деца е ужасен риск, Дев. Минавало ли ти е някога през ума?
— Сигурно.
— Което означава, че не е. Струва ми се, че ако бях на тяхно място и видех дъщеря си, като отметнех чаршафа, щях да обезумея.
— Нали не мислите, че призракът на Линда Грей витае в „Къщата на ужасите“?
— Не мога да ти отговоря, защото нямам становище относно задгробния живот: нито за, нито против. Ще науча, когато се озова там, и това напълно ме устройва. Знам само едно: мнозина, работещи в Джойленд, твърдят, че са я виждали да стои до релсата, облечена в дрехите, с които я откриха: синя пола и синя блузка без ръкави. Склонна съм да им вярвам, защото снимките на Холивудските момичета са само черно-бели. Сигурно така е по-лесно и по-евтино за проявяване.
— Може би цветът на дрехите й е бил споменат в статиите.
Тя вдигна рамене:
— Възможно е, не си спомням. Но неколцина твърдяха, че момичето, което видели до релсата, било със синя диадема на косата, а това със сигурност не се споменаваше във вестниците. Тази подробност премълчаваха цяла година с надеждата да я използват срещу евентуален заподозрян.
— Лейн каза, че посетителите никога не я виждали.
— Не, появява се само след работно време. Най-вече Усмихнатите услужливци от нощната смяна я зърват, но познавам един инспектор по безопасността от Роли, който твърди, че я е виждал по време на обиколката си — разправи ми го, когато седнах на по питие с него в „Пясъчния долар“. Като я зърнал, си помислил, че е нова атракция, докато тя не протегнала ръце към него ето така. — Госпожа Шопло вдигна ръце с обърнати нагоре длани в умолителен жест. — Почувствал, че температурата паднала поне с пет-шест градуса. Когато се обърнал назад, вече я нямало.
Спомних си Лейн с впитите джинси, износените ботуши и мъжкарската шапка. „Истината ли ти каза или глупости?“ — бе попитал той. Бях почти сигурен, че духът на Линда Грей спада към глупостите, но се надявах да не е така. Надявах се да я видя. Щеше да е страхотна история, която да разкажа на Уенди, а през онези дни всичките ми мисли водеха към нея. Ако купя тази риза, ще я хареса ли Уенди? Ако напиша разказ за девойка, която за пръв път се целува с мъж по време на езда, ще се понрави ли на Уенди? Ако видя призрака на убито момиче, ще се заинтригува ли Уенди? И то дотолкова, че да дойде да го види?
— Излезе статия по случая в чарлстънския „Нюз енд Къриър“ около шест месеца след убийството — продължи госпожа Шопло. — Оказа се, че от 1961 година насам имало четири подобни убийства в Джорджия, в Северна и в Южна Каролина. Все на млади жени. Едната била намушкана, другите три били с прерязани гърла. Репортерът беше издирил полицай, който твърдеше, че е възможно всички те да са убити от човека, отнел живота на Линда Грей.
— Бъдете нащрек за убиеца от лунапарка! — изрекох с тембъра на телевизионен говорител.
— Точно така бе наречен във вестника… Гладен беше, нали? Само дето не изяде и купичката. А сега ми напиши чек и бързай към автогарата, иначе ще се наложи да преспиш на дивана ми.