Рони не схващаше, но закима енергично.
— Разкарай я сега тази шапка, че ми прилича на фъшкия. Сложи козирка на Джойленд или кучеглавка с Хауи Щастливата хрътка. Туй да ти е първата работа.
Рони веднага свали шапката и я натика в задния си джоб. По-късно — в рамките на час, ако не се лъжа — я смени с цилиндър, който според дъра-бъра се наричаше кучеглавка. След като три дни търпя да го поднасят и да му викат новак, занесе новата си шапка на паркинга и я овъргаля в праха. Когато я нахлупи отново, вече изглеждаше както трябва. Или почти. Рони Хюстън така и не заприлича на стара пушка; на някои им е писано вечно да си останат новаци. Помня как Том веднъж му подхвърли, че трябвало да я препикае, та да й придаде най-важния финален щрих. Когато видя, че Рони се кани да изпълни съвета му, Том побърза да добави, че ако я топне в Атлантическия океан, ще постигне същия ефект.
Междувременно татенцето ни оглеждаше.
— Като стана дума за хубавелки, виждам, че и ние си имаме.
Ерин се усмихна скромно.
— Холивудско момиче ще си, а, миличка?
— Да, така каза господин Дийн.
— Тогава трябва да идеш при Бренда Рафърти. Тя е втора по ранг в лунапарка, а също така е Майче на момичетата. Ще те премени в една от онези сладки зелени роклички. Кажи й, че я искаш по-къса.
— Как ли пък не, дърти сладострастнико — възкликна Ерин и мигом се присъедини към гръмогласния му смях.
— Нахакана! Дръзка! Ох, как ги обичам такива! Когато не снимаш чинчилите, идвай при Татенцето, ще ти намеря какво да правиш. Но първо ще си сменяш роклята, та да не я изцапаш. Ясно?
— Да — потвърди Ерин.
Татенцето Алан погледна часовника си.
— Паркът отваря след един час, малките, и тогава започвате да се учите в крачка. Като начало ще ви разпределя по обекти. — Той ни запосочва един по един, като назоваваше съоръженията. На мен се падна виенското колело „Каролайна“, което ме зарадва. — Имаме време за един-два въпроса, но не повече. Някой ще пита ли нещо, или ще се хващате за работа?
Вдигнах ръка. Той ми кимна и попита как се казвам.
— Девин Джоунс, сър.
— Още веднъж ми речи сър, и си уволнен, момко.
— Девин Джоунс, Татенце. — За нищо на света нямаше да се обърна към него с думите „дърти негоднико“, поне засега. Може би като се поопознаехме по-добре…
— Ха така — кимна той. — Какво се мъти в главата под тая червена коса?
— Какво означава троен панаирджия?
— Такъв е старият Истърбрук. Баща му е работил в лунапарк през времето на Прашните бури3 през трийсетте, а преди него и дядо му още когато го е имало индианското шоу с участието на Големия вожд Йоулача. Вие, учените младежи, бихте казали, че Истърбрук е потомствен панаирджия.
— Ама вие май ни поднасяте! — възкликна Том едва ли не победоносно.
Татенцето го стрелна с такъв леден поглед, че той престана да хитрее и посърна — нещо невиждано досега.
— Синко, знаеш ли какво е история?
— Ами… разни неща, ставали в миналото.
— Не — отсече той, докато си запасваше платнения патрондаш. — Историята представлява натрупаните вехтории на човешката раса — огромна и непрекъснато увеличаваща се купчина. В момента сме на върха й, но много скоро ще бъдем затрупани под боклуците на идните поколения. Едно примерче: запитали ли сте се защо дрехите на роднините ви на старите снимки ви изглеждат толкова смешни? И понеже сте обречени да сте заровени под боклуците на децата и на внуците си, редно е да проявявате повече разбиране.
Том отвори уста, вероятно да пусне поредната си духовитост, но размисли и мъдро си премълча.
Джордж Престън, друг член на екип „Бигъл“, попита:
— А вие троен панаирджия ли сте?
— Не. Тате имаше ранчо за добитък в Орегон; сега братята ми са го поели. Аз съм черната овца на семейството и съм дяволски горд с това. Е, ако няма друго, да не се халосваме повече, а да действаме.
— Може ли още един въпрос? — обади се Ерин.
— Само защото си хубавелка.
— Какво означава „да носиш козината“?
Татенцето се усмихна и сложи ръце на тезгяха на своята бам-бумаджийница.
— Я кажи, млада госпожице, имаш ли идея какво би могло да значи?
— Ами… да.
Усмивката на новия ни началник стана по-широка и ни даде възможност да се полюбуваме на пожълтелите му зъби.
— На прав път си тогава.
3
По време на сушата през трийсетте години на миналия век почвата изсъхнала дотолкова, че се превърнала в прах, разнасян от силните ветрове. На моменти облаците затъмнявали небето чак до Ню Йорк и Вашингтон. Ерозирали милиони акри обработваема земя, стотици хиляди семейства (най-вече от Оклахома) били принудени да търсят прехрана в Калифорния и в други щати. Съдбата на тези хора, станали жертва на Прашните бури, наричани още „Черните лешояди“, са описани от Джон Стайнбек в „Гроздовете на гнева“ и в „За мишките и хората“. — Б.р.