— Ще попиташ защо е това бързане. Ще ти кажа защо, новако. Господин Истърбрук обикновено обядва там в деня на откриването и ако няма Хауи, ще остане много разочарован.
— В смисъл, че някой ще бъде уволнен ли?
— Не, в смисъл, че ще се огорчи. Като поработиш при нас известно време, сам ще се убедиш, че това е по-лошо от уволнение. Никой не иска да го огорчава, защото той е велик човек. Само по себе си това не е малко, но по-важното е, че е добър човек. А в неговата професия добрите хора са по-редки от зъби на кокошка. — Тя ме погледна и изцвърча като мишка, уловена в капан: — Боже милостиви, ама ти наистина си много дълъг! И зелен като тревата. Но и на това ще му намерим колая.
Имах милион въпроси, обаче езикът ми се беше вързал на фльонга. Можех само да се взирам в Хауи. Хрътката също се взираше в мен. Знаете ли как се почувствах в този момент? Като Джеймс Бонд, който е привързан към апарат за изтезания и го заплашва разрязване с лазер. „Нима очакваш да проговоря?“ — пита той Голдфингър. А Голдфингър му отговаря: „Не, господин Бонд, очаквам да умреш!“ Аз бях привързан към апарат за щастие, а не за изтезания, но иначе идеята беше същата. Колкото и да се стараех да съм в крачка в този първи ден, шашавата лудница хукваше още по-бързо.
— Вземаш го и отиваш в кльопарницата, малкия. Моля ти се, кажи ми, че знаеш къде е.
— Знам. — Слава богу, Лейн ме беше светнал.
— Едно на нула за теб. Като идеш там, съблечи се само по гащи. Ако носиш нещо повече под козината, ще завриш. Някой някога да ти е казвал първото панаирджийско правило, бебчо?
Поназнайвах нещо по въпроса, но ми изглеждаше по-разумно да си държа езика зад зъбите.
— Да си пазиш портфейла, малкия. Тукашният парк не е долнопробен като местата, където съм работила в разцвета на младостта си, но това още си остава първото правило. Дай го на мен да ти го пазя.
Подчиних се, без да възразя.
— Хайде, бягай, и по-живо. Но преди да се съблечеш, изпий повечко вода. Толкова, че да ти се подуе коремът. И не хапвай нищо, колкото и да си гладен. Виждала съм хлапета с топлинен удар да драйфат върху костюма на Хауи и гледката хич не е приятна. Почти винаги се налага костюмът да бъде изхвърлен. Пиеш, събличаш се, напъхваш се в козината, караш някого да ти вдигне ципа и после припваш по „Булеварда“ към „Шушу-мушу“. Има табела, няма как да го сбъркаш.
Погледнах скептично големите сини очи на Хауи.
— От мрежест материал са — обясни тя. — Не се бой, ще виждаш чудесно.
— Но… какво трябва да правя?
Тя ме изгледа — отначало сериозно. После лицето й — не просто устата и очите, а цялото й лице — засия, озарено от широка усмивка. Последва гърлен смях, който звучеше като корабна сирена.
— Няма страшно, ще се справиш — увери ме. Постоянно го чувах от кого ли не. — Вживей се в ролята. Открий задрямалото куче у себе си.
♥
В кльопарницата заварих да обядват петнайсетина новобранци и неколцина стари служители. Сред новаците бяха и две Холивудски момичета, но нямах време за свенливост. След като се напих с вода от чешмата, свалих дрехите си и останах само по боксерки и маратонки. После стъпих в костюма на Хауи, като се постарах краката ми да стигнат докрай в задните лапи.
— Козината! — провикна се един от старите служители и задумка с юмрук по масата. — Козината! Козината! Козината!
Другите подеха напева и кльопарницата закънтя, докато аз стоях там по бельо с нахлузен до глезените костюм на Хауи. Все едно бях насред спонтанен затворнически бунт. Рядко съм се чувствал толкова глупаво… но и толкова героично. В края на краищата това беше шоубизнес и аз имах шанс за солова изява. За миг дори престанах да се тревожа, че хабер си нямам какво правя.
— КОЗИНАТА! КОЗИНАТА! КОЗИНАТА!
— Някой да ми вдигне ципа, мамка му! — изкрещях. — Чакат ме в „Шушу-мушу“!
Едно от момичетата ми оказа тази чест и аз мигом разбрах защо носенето на козината беше толкова шибано. Кльопарницата беше климатизирана като всички подземия на Джойленд, но вече бях плувнал в пот.
Един от старите се приближи до мен и ласкаво ме потупа по кучешката глава.
— Аз ще те закарам, синко — рече. — Ей го там електромобила ми. Качвай се.
— Благодаря — избърборих.
— Бау-бау и на теб! — подвикна някой и всички избухнаха в смях.