Не бива да забравяте, че бях само на двайсет и една.
♥
Уикендите не съществуваха за сезонните работници в Джойленд; получавахме по ден и половина почивка на всеки девет работни, което означаваше, че тъй наречената почивка никога не се падаше в едни и същи дни на седмицата. Имаше график, така че с Том и Ерин почти винаги успявахме да ползваме почивката си по едно и също време. Ето защо бяхме заедно една сряда вечер в началото на август, седяхме около огън на брега и си бяхме взели бира, бургери, чипс „барбекю“ и салата със зеле и майонеза — накратко онова, което допада само на млади хора. За десерт имахме бисквити с шоколад и маршмелоус, които Ерин опече на огъня върху скара, взета назаем от павилиона за сладолед. Много вкусни се получиха.
Виждахме и други огньове — и с високи пламъци, и малки, запалени само за готвене — по целия бряг чак до проблясващите светлини на Джойленд. Приличаха на прелестна огнена огърлица. Подобни огньове вероятно са незаконни през двайсет и първи век; бива ни да поставяме извън закона красиви неща, създадени от обикновените хора. Не знам защо трябва да е така, знам само, че е факт.
Докато се хранехме, аз им разказах за предсказанието на мадам Фортуна, че ще срещна момче с куче и момиченце с червена шапка, което носи кукла. Завърших разказа си с думите:
— Едното го отметнах, остана другото.
— Еха! — възкликна Ерин. — Може би тя наистина е екстрасенс. Много хора са ми го казвали, но не ми се вярваше…
— Кой например? — попита Том.
— Доти Ласън от гардеробната. И Тина Акърли. Нали я знаеш, библиотекарката, при която Дев тайно се промъква нощем.
Показах й среден пръст и тя се изкиска.
— С Лейн Харди стават трима — намесих се. — Той твърди, че казвала на хората неща, от които им хвръквали шапките. — В желанието си да бъда честен, добавих: — Разбира се, сподели също, че деветдесет процента от предсказанията й са въздух под налягане.
— По-вероятно деветдесет и пет — отбеляза домораслият професор. — Гадаенето е шарлатанство, момчета и момичета. Алабализми, както се казва на дъра-бъра. Да вземем това с шапката. Кучеглавките в Джойленд са само в три цвята — червени, сини и жълти. Червените са най-популярни. Колкото до куклата, хайде де. Малко ли са дечицата, дето си носят любимата играчка? За тях лунапаркът е непознато място и тя ги успокоява. Ако малката не се беше задавила с хотдога си пред теб, ако само беше прегърнала Хауи и беше отминала, ти щеше да срещнеш друго момиченце с червена шапка и кукла и щеше да си помислиш: „Аха! Мадам Фортуна наистина вижда в бъдещето, трябва да й ръсна малко парици, та да ми каже още.“
— Непоправим циник си — обвини го Ерин и го сръчка с лакът. — Рози Голд никога не би се опитала да печели от човек, работещ в парка.
— Не ми е искала пари — потвърдих, но си помислих, че казаното от Том е логично. Вярно, мадам Фортуна позна (или така изглеждаше), че тъмнокосото момиче е в моето минало, не в бъдещето ми, обаче можеше да е просто догадка, основана на статистика… или на изражението ми, когато бях попитал.
— Не, разбира се — каза Том и си взе още едно сладкишче. — Тя само е тренирала с теб. Колкото да не губи форма. Бас ловя, че и на други новаци е предсказвала разни неща.
— Да не си един от тях? — попитах.
— Ами… не. Но това нищо не означава.
Погледнах Ерин, която също поклати отрицателно глава.
— Освен това тя смята, че в „Къщата на ужасите“ витае призрак.
— И това съм го чувала — каза Ерин. — На млада жена, която е била убита там.
— Дрън-дрън! — възкликна Том. — Остава да кажете, че я е очистил Куката и още се крие там зад Пищящия череп!
— Убийство наистина е имало — уточних. — Загинала млада жена на име Линда Грей. Била от Флорънс, Южна Каролина. Заедно с убиеца й са снимани пред стрелбището и при виенското колело. Той не носи кука, но пък на ръката му е татуирана птица. Ястреб или орел.