Това му затвори устата поне временно.
— Лейн Харди ме светна следното: Роз само предполагала, че в „Къщата на ужасите“ витае призрак, защото отказвала да влезе там и да разбере със сигурност. Дори наблизо не припарвала, стига да можела да заобиколи павилиона. „Каква ирония, а!“ — възкликна Лейн накрая. Защото смята, че „Къщата“ наистина е обитавана от привидение.
Ерин се ококори и се примъкна по-близо към огъня — уж да покаже, че са я побили тръпки, но според мен — за да даде възможност на Том да я прегърне.
— И той го е виждал, така ли?
— Не знам. Каза ми да питам госпожа Шопло и тя ми разказа цялата случка.
Предадох им я накратко. Беше от онези истории, сякаш създадени да се разказват нощем под звездите около догарящия лагерен огън и под съпровода на плискащи се вълни. Дори Том изглеждаше заинтригуван.
— А тя виждала ли е Линда Грей? — попита накрая. — За Шопло ми е думата.
Мислено преповторих историята, разказана ми от хазяйката в деня, в който наех стаята на втория етаж.
— Мисля, че не. Щеше да ми каже.
Той доволно кимна:
— Ето един чудесен урок как действат тези неща. Всеки познава някой, който е виждал НЛО, и някой, който е виждал призрак. Косвени доказателства, недопустими в съда. Аз съм Тома Неверни. Схващате ли? Том Кенеди, Тома Неверни.
Ерин го сръга по-силно с лакът.
— Схванахме. — Тя се загледа замислено в огъня. — Знаете ли какво? Лятото си отива, а нито веднъж не съм била в „Къщата на ужасите“, нито дори в детския сектор отпред. Снимането е забранено, затова. Бренда Рафърти ни каза, че много двойки отивали там да се целуват. — После се вгледа в мен. — Ти защо се хилиш?
— За нищо. — Сетих се как покойният съпруг на госпожа Шопло е обикалял павилиона след затварянето на парка и е събирал изхвърлени гащички.
— Някой от вас влизал ли е там?
И двамата с Том поклатихме глави.
— Това е територия на „Добитата“ — поясни той.
— Да отидем утре, става ли? Ще се качим и тримата в едно вагонче. Може пък да видим призрачната жена.
— Да идем в Джойленд през почивния ден, след като можем да го прекараме на плажа ли? — сопна се Том. — Това е чиста проба мазохизъм.
Този път вместо да го побутне с лакът, тя го смушка в ребрата. Не знаех дали вече спят заедно, но изглеждаше вероятно — наблюдавах физическа близост помежду им.
— Да ти пикая на плажа. Като служители ще влезем гратис, а колко отнема возенето? Пет минути?
— Мисля, че малко по-дълго — отвърнах. — Девет-десет. Плюс известно време в детския сектор. Да речем, общо петнайсет.
Том облегна брадичката си на главата й и ме погледна през финия облак на косата й.
— „Да ти пикая на плажа“ — казва тя. Личи си, че е млада жена с прекрасно университетско образование. Преди да постъпи в разните сестрински дружества, би казала просто „глупотевини“ и толкова.
— По-скоро ще си разпоря задника и ще пукна, отколкото да се мотая с шайка гладуващи развратници, дето мрат да членуват в разни дружества и братства.
По някаква причина тази й вулгарност ми донесе неизмеримо задоволство. Може би защото Уенди беше ветеран на членуването тук и там.
— Ти, Томас Патрик Кенеди, просто се боиш, че наистина ще я видим и ще трябва да си вземеш назад думите по повод мадам Фортуна, духовете, НЛО и…
Том вдигна ръце:
— Предавам се. Ще се наредим на опашка с лапнишараните — така де, с чинчилите — и ще направим обиколката в „Къщата на ужасите“. Само нека е следобед. Имам нужда от сън за разкрасяване.
— Имаш и още как! — подхвърлих.
— Казано от човек с твоята външност звучи доста смешно. Дай една бира, Джоунси.
Подадох му една кутийка.
— Разкажи как мина със семейство Стансфийлд — подкани ме Ерин. — Те цивриха ли и нарекоха ли те техния герой?
Горе-долу така беше, но не исках да го призная.
— Родителите се държаха много добре. Малката четеше „Скрийн Тайм“ и твърдеше, че е хвърлила око на Дийн Мартин…
— Зарежи местния колорит и давай по същество — прекъсна ме Том. — Изкара ли някакви пари от това упражнение?
Мислех си как момиченцето, четящо със страхопочитание имената на знаменитостите, можеше да е в кома. Или в ковчег. И понеже се бях разсеял, отговорих искрено:
— Бащата ми предложи петстотин долара, но аз не ги взех.
Том се облещи:
— Я повтори!
Погледнах остатъците от сладкишчето, което държах. Беше се разтекло, затова го хвърлих в огъня. И без това вече бях сит. Също така бях сконфузен и се ядосвах, задето се срамувам.
— Човекът се опитва да пробие с нов малък бизнес и доколкото схванах, на този етап фирмата може да тръгне и в двете посоки. Освен това има жена и дете, а скоро чакат и второ. Прецених, че не е в състояние да подарява пари.