— Не бива да се колебаеш… в подобна ситуация… така са ме учили. — Говореше на пресекулки, защото зъбите й тракаха. — Прицелваш се… и стреляш… преди… да се разколебаеш… Трябваше да го прострелям… между очите… но заради вятъра… — Пресегна се и сграбчи рамото ми толкова силно, че ме заболя. Очите й бяха огромни. — И теб ли улучих, Дев? Имаш рана на челото и ризата ти е окървавена!
— Раната ми е спомен от онзи мръсник — удари ме с пистолета… Ани, тук няма нищо за…
Обаче имаше: напипах химикалка, изтъркаляла се в дъното на жабката. Беше с избелял, но още четлив надпис „Пазарувайте в «Крюгер!»“ Няма да кажа, че тази химикалка отърва двамата Рос от сериозни неприятности с полицията, но спести на Ани разпитите защо е била в Джойленд през такава бурна нощ.
Подадох й химикалката и моя визитка. Преди да потегля за срещата с убиеца, когато се изплаших, че пропускът ми да купя нов акумулатор може да коства живота на Ани и Майк, ми беше хрумнало да се върна в къщата и да й позвъня… само дето нямах телефонния й номер. Сега й поръчах да го напише, а под номера да добави: „Обади се, ако има промяна в плана.“
Включих двигателя и отоплението. Ани ми върна визитката. Прибрах я в портфейла си, пъхнах го обратно в джоба на джинсите и хвърлих химикалката в жабката. После прегърнах Ани и целунах студената й буза. Тя продължи да трепери, но не толкова силно.
— Спаси ми живота — промълвих. — А сега ще се погрижа вие с Майк да не пострадате заради мен. Слушай внимателно.
Тя ме изслуша.
♥
Шест дни по-късно циганското лято се завърна в Хевънс Бей за последен кратък престой. Времето беше идеално за обяд на дъсчената пътека пред дома на Рос, само дето не можехме да отидем там. Мястото бе обсадено от репортери и фотографи — за разлика от двата акра, обграждащи голямата викторианска къща, плажът беше обществен. Историята как Ани е очистила Лейн Харди (който щеше да остане в историята като Панаирджийския убиец) само с един изстрел беше предизвикала сензация в цялата страна.
Не че репортажите бяха лоши. Тъкмо обратното. Уилмингтънският вестник започна поредицата със статия, озаглавена „ДЪЩЕРЯТА НА ЕВАНГЕЛИСТА БЪДИ РОС ПРОСТРЕЛВА ПАНАИРДЖИЙСКИЯ УБИЕЦ“. Заглавието в „Ню Йорк Поуст“ беше по-сдържано — „МАЙКА ГЕРОИНЯ“. Материалът бе придружен със снимки от по-младите и невинни години на Ани, на които тя изглеждаше прекрасно и много секси. „Инсайд Вю“, най-популярният за времето таблоид, пусна извънредно издание. Изкопали бяха фотография на Ани на седемнайсетгодишна възраст, направена след състезанието по стрелба в Камп Пери. Тя носеше впити джинси, тениска с надпис „Национална стрелкова асоциация“ и каубойски ботуши, държеше старовремска пушка „Пърди“ и синя лента. Редом с фотографията на усмихнатото момиче беше полицейска снимка на Лейн Харди на двайсет и една годишна възраст, направена след арест в Сан Диего (истинското име на негодника беше Ленард Хопгуд) за ексхибиционизъм. Контрастът между двата фотоса беше страхотен. Заглавието гласеше „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРЪТ“.
Тъй като бях второстепенен герой в драмата, за мен писаха местните вестници, но в таблоидите само се загатваше за моята роля. Явно не бях достатъчно секси.
Майк реши, че е страхотно да има МАЙКА ГЕРОИНЯ. Ани се отвращаваше от този цирк и нямаше търпение пресата да се нахвърли върху следващата сензация. Вестниците се занимаваха с нея още от времето, когато беше необузданата дъщеря на светия човек, прочута с танцуването си на бара в долнопробните заведения в Гринич Вилидж, и й беше писнало от подобна „известност“. Затова отказа да дава интервюта, а прощалния пикник си устроихме в кухнята. Бяхме петима, защото Майло клечеше под масата, очаквайки вкусни хапки, а на един стол беше подпрян Исус, нарисуван на хвърчилото на Майк.
Багажът им беше в антрето. Когато приключехме с храненето, щях да ги закарам до международното летище в Уилмингтън. Частен самолет, нает от „Църква Бъди Рос“ ООД, щеше да ги отведе в Чикаго, извън моя живот. От полицията на Хевънс Бей (да не говорим за щатската полиция на Северна Каролина и дори за ФБР) несъмнено щяха да имат още въпроси към нея и в някакъв момент тя вероятно щеше да се върне, за да даде показания пред разширен съдебен състав. Тя беше МАЙКА ГЕРОИНЯ и благодарение на рекламната химикалка от Крюгер в жабката на вана в „Поуст“ нямаше да се появи снимка на Майк под заглавие „ЕКСТРАСЕНСЪТ СПАСИТЕЛ“.