Задълго Джонатан забрави света, от който бе дошъл — онова място, където Ятото живееше със здраво стиснати за радостта от полета очи и с криле, които използваше само като средство да намира храна и да се бори за нея. Но понякога, макар само за миг, той си спомняше.
Спомни си за това една сутрин, когато заедно със своя инструктор почиваше на брега, след като бе упражнявал бързи странични превъртания с прибрани крила.
— Къде са другите, Съливан? — попита той безмълвно, вече свикнал с лесната и удобна телепатия, която тези чайки използваха, вместо обичайните крясъци и грачене. — Защо тук няма повече чайки? Там, откъдето идвам, имаше...
— ... хиляди и хиляди чайки. Знам. — Съливан поклати глава: — Единствения отговор, който мога да дам, Джонатан, е, че птици като теб се срещат една на милион. Повечето от нас достигат дотук много по-бавно. Ние преминаваме от един свят в друг, който е почти същият, и веднага забравяме откъде сме дошли, не ни интересува към какво сме се стремили, живеем само за мига. Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хиляди! А след това още сто живота, докато започнем да научаваме, че има такова нещо като съвършенството, а след това — други сто, докато проумеем идеята, че нашето предназначение в живота е да открием това съвършенство и да го предадем по-нататък. Същите правила ни ръководят и сега, естествено: ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния — с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.
Той разпери криле и се обърна с лице към вятъра.
— Но ти, Джон — каза той, — ти научи наведнъж толкова много, че не трябваше да преминаваш през хиляда живота, за да стигнеш до този.
Само за миг те отново бяха във въздуха и продължиха упражненията. Трудно беше да направят това превъртане във фигура, защото половината време Джонатан трябваше да лети по гръб и да съобразява обратната извивка на крилете си, така че постоянно да бъде в унисон с движенията на своя инструктор.
— Хайде да опитаме пак, Джонатан — казваше отново и отново Съливан. — Да опитаме пак. Докато най-сетне рече: — Добре! И те започнаха да упражняват външен лупинг.
Една вечер чайките, които не владееха изкуството на нощния полет, стояха заедно на пясъчния бряг и мислеха. Джонатан събра цялата си смелост и се приближи до Старейшината, за когото мълбата говореше, че скоро щял да напусне този свят.
— Чанг — заговори той малко притеснен. Старата чайка го погледна ласкаво.
— Какво има, синко?
Вместо да изнемощее от възрастта, Старейшината беше станал още по-силен — можеше да надлети всяка чайка от Ятото и владееше фигури, които другите тепърва се готвеха да учат.
— Чанг, този свят изобщо не е небето, нали? Старейшината се усмихна в лунната светлина.
— Ти отново се учиш, Джонатан — отвърна той.
— Добре, какво ще стане оттук нататък? Къде отиваме? Има ли изобщо такова място като небето?
— Не, Джонатан, няма такова място. Небето не е място, нито време. Небето — това е да бъдеш съвършен. — Той замълча за миг. — Ти летиш много бързо, нали?
— Аз... аз изпитвам наслаждение от скоростта — отбърна Джонатан изненадан, но горд, че Старейшината е забелязал.
— Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там.
Без никакво предупреждение Чанг изчезна и пак се появи до самата вода, на петнадесетина метра по-нататък. И всичко стана само в един миг. След това отново изчезна и в същата милисекунда застана до рамото на Джонатан.
— Това е просто за развлечение — каза той.
Джонатан беше изумен. Той забрави да пита повече за небето.
— Как правиш това? Какво е като усещане? Колко далеч можеш да отидеш по този начин?
— Можеш да отидеш до всяко място и до всяко време, които си избереш — каза Старейшината. — Аз съм бил навсякъде и във всяко време, за което ми е хрумвало.