И така, един по един в този ден и час всички магьосници от Йорк подписаха документа, донесен от мистър Робинсън. Последен беше мистър Сегундус.
— Аз няма да подпиша — заяви той. — Защото магията е моят живот и макар че мистър Норел е прав, като ме смята за лош учен, какво ще правя, когато ми отнемат това?
Тишина.
— О! — възкликна мистър Робинсън. — Е, значи… Напълно ли сте сигурен, сър, че не желаете да подпишете документа? Видяхте ли, че всичките ви приятели го направиха? Ще бъдете изключение.
— Напълно съм сигурен — отвърна мистър Сегундус, — благодаря.
— О! — каза мистър Робинсън. — В такъв случай трябва да призная, че не знам как точно да постъпя. Клиентът ми не ми даде указания какво да правя, ако само част от господата подпишат. Ще трябва да се посъветвам с него утре сутринта.
Доктор Фокскасъл не пропусна да сподели с мистър Харт или Хънт, че отново новодошлият създава грижи на всички останали.
Но два дни по-късно мистър Робинсън донесе на доктор Фокскасъл вестта, че в този конкретен случай мистър Норел ще бъде така добър да приеме отказа на мистър Сегундус да подпише: ще смята, че договорът му е сключен с всички членове на йоркското общество на магьосниците без мистър Сегундус.
В нощта преди уговорената демонстрация на мистър Норел над Йорк падна сняг и на сутринта калта и мръсотията на града изчезнаха, скрити под безупречно бяла пелена. Шумът от конски копита и стъпки заглъхна и дори гласовете на жителите на Йорк потънаха в бяла тишина, която поглъщаше всеки звук. Мистър Норел бе посочил много ранен час от деня. Йоркските магьосници закусваха сами по домовете си. Те мълчаливо гледаха как прислужницата налива кафето, разчупва топлите домашни кифли, поднася маслото. Съпругата, сестрата, дъщерята, снахата или племенницата, която обикновено вършеше тези дребни неща, бе още в леглото, а дружелюбната домашна котка, която джентълмените от йоркското общество на магьосниците така мразеха и която в действителност изпълняваше милия и уютен рефрен в музиката на живота им, също не се мяркаше наоколо. А и самата трапезария, в която всеки от господата закусваше, се беше променила от предишния ден. Зимният полумрак се беше сменил с колеблива светлина — зимното слънце се отразяваше многократно в заснежената земя. По бялата ленена покривка играеха слънчеви зайчета. Розичките по любимите на дъщерята кафени чашки сякаш танцуваха върху порцелана. Слънчевите лъчи се пречупваха в сребърния кафеник на племенницата, а около усмихнатата порцеланова пастирка на снахата пърхаха сияещи ангелчета. Масата сякаш беше отрупана с феино сребро и кристал.
Мистър Сегундус подаде глава от прозореца на третия етаж в Лейди Пекитс Ярд и си помисли, че може би Норел вече е направил магията си. Над главата му отекна заплашителен шум и джентълменът бързо прибра главата си, за да избегне снежната пряспа, падаща от покрива. Той нямаше нито прислужница, нито жена, сестра, дъщеря, снаха или племенница, но хазайката му мисис Плезънс беше ранобудна. През изминалата нощ тя току го чуваше да въздиша над книгите си, затова реши да го ободри със закуска от две прясно опечени херинги, чай, прясно мляко и бял хляб с масло върху синьо-бяла порцеланова чиния. Със същата доброжелателна цел тя седна и го заговори. Като видя колко е омърлушен, мисис Плезънс възкликна:
— Ох, този непоносим старец!
Мистър Сегундус не беше й споменавал, че мистър Норел е стар, но тя бе предположила, че е такъв. От разказите на наемателя си мисис Плезънс бе заключила, че Норел е скъперник, който трупа магия вместо злато, и в хода на повествованието читателят ще има възможност да оцени справедливостта на този портрет на мистър Норел. И аз като мисис Плезънс си представям скъперниците като старци. Не мога да обясня защо, след като ми е известно, че скъперници има и сред младите, и сред старите. Колкото до това дали мистър Норел е наистина стар, той беше от онези хора, които остаряват още на седемнадесет.
Мисис Плезънс продължи:
— Когато мистър Плезънс беше жив, той често казваше, че никой в Йорк, бил той мъж или жена, не може да пече по-хубав хляб от моя, а и други хора са били така любезни да твърдят, че никога през живота си не са яли по-вкусен хляб. Но аз винаги съм слагала вкусни неща на масата, защото обичам добре свършената работа, и ако някой от онези духове от арабските приказки излезе от този чайник и ми каже, че ще ми изпълни три желания, не би ми хрумнало, надявам се, да поискам никой друг да не пече хляб — и дори хлябът на другите да е хубав като моя, не виждам как това би ме засегнало, толкова по-добре за тях. Хайде, сър, хапнете си — каза тя и побутна пълна чиния от прославения си хляб към своя наемател. — Не ми е приятно да ви виждам толкова отслабнал. Хората ще си кажат, че Хети Плезънс е забравила как се върти домакинство. Не бъдете така омърлушен, сър. Не сте подписали онзи предателски документ и когато другите господа бъдат принудени да се откажат от заниманията си, вие ще продължите и аз много се надявам, мистър Сегундус, че ще направите велики открития, и може би тогава мистър Норел, който се мисли за толкова умен, с радост ще ви покани за съдружник и ще съжали за глупавата си надменност.