— Често идвам в Йорк по делата на мистър Норел, сър. Може да сте ме виждали в някоя от градските книжарници.
— Не — отвърна мистър Сегундус. — Виждал съм ви… Спомням си ви… Откъде? О, ей сега ще се сетя!
Чайлдърмас повдигна вежди, сякаш искаше да каже, че се съмнява това да стане.
— Но мистър Норел ще дойде лично, нали? — попита доктор Фокскасъл. Чайлдърмас изрази съжаление, но не смяташе, че господарят му ще дойде, тъй като няма причина да го прави.
— А! — възкликна доктор Фокскасъл. — Значи се отказва, така ли? Виж ти, виж ти. Горкият джентълмен. Сигурно се чувства доста глупаво. Наистина. Така или иначе, това беше благороден опит. Не можем да му се сърдим, че не е успял.
Доктор Фокскасъл изпитваше облекчение, че няма да види как се прави магия, и това го правеше щедър.
Чайлдърмас отново изрази съжаление, но каза, че доктор Фокскасъл е изтълкувал неправилно думите му. Мистър Норел със сигурност ще направи магия, но ще я направи в абатството Хъртфю, а резултатите ще се видят в Йорк.
— Джентълмените — обясни секретарят — не обичат да напускат удобните си места край камината, освен ако не е крайно наложително. Смея да предположа, сър, че ако можехте да наблюдавате демонстрацията от кабинета си, не бихте стояли тук в това студено и влажно време.
Доктор Фокскасъл рязко си пое дъх и измери Джон Чайлдърмас с поглед, който красноречиво говореше, че според него Джон Чайлдърмас е много дързък.
Секретарят явно не се стресна от мнението на доктор Фокскасъл; всъщност дори като че ли го сметна за забавно. Каза:
— Време е, господа. Трябва да заемете местата си в църквата. Убеден съм, че ще съжалявате, ако пропуснете и миг от демонстрацията, все пак залогът е толкова голям.
Бяха изминали двадесет минути от уречения час и господата от йоркското общество на магьосниците вече се тълпяха при южната порта на Катедралата. Някои се оглеждаха, преди да влязат, сякаш си вземаха последно сбогом със света, който не бяха сигурни, че ще видят отново.
3
КАМЪНИТЕ НА ЙОРК
Февруари 1807 година
В РАЗГАРА НА ЗИМАТА големите стари църкви са най-малкото неприветливи: камъните им пазят студа на стотици зими и той като че ли се процежда от тях. В студените, влажни, мрачни недра на Катедралата членовете на Йоркското общество на магьосниците бяха принудени да стоят прави и да очакват чудо, без да са сигурни, че когато то дойде, ще бъде хубаво.
Мистър Хънифут се мъчеше да се усмихва ободрително на другарите си, но за джентълмен, толкова обигран в изкуството на дружелюбната усмивка, тези опити бяха крайно неуспешни.
Изведнъж забиха камбани. Това бяха просто камбаните на „Сейнт Майкъл ле Белфрей“, които отмерваха половината час, но между стените на Катедралата те прозвучаха като камбани от друг свят. Звукът не беше никак весел. Господата от йоркското общество на магьосниците знаеха много добре колко често камбанният звън служи за фон на магия и особено на магията на онези неземни създания феите, знаеха как в миналото звън от сребърни камбани е звучал тогава, когато някой англичанин или англичанка са били отвличани от феите и отвеждани завинаги в непознати, призрачни земи. Дори Кралят Гарван, който не е фея, а англичанин, е имал недотам добрия навик да отвлича мъже и жени и да ги отвежда в замъка си в Другите земи9.
Ако ние с вас можехме с помощта на магия да отвлечем всяко човешко същество, което ни харесва, и да го задържим при себе си за цяла вечност и ако можехме да избираме измежду всички хора на света, смея да твърдя, че изборът ни би паднал върху човек, по-пленителен от членовете на Ученото общество на магьосниците от Йорк, но тази утешителна мисъл не хрумна на нито един от господата в Катедралата. Някои от тях започнаха да се питат колко ли се е разгневил мистър Норел от писмото на доктор Фокскасъл и това ги накара сериозно да се уплашат.
След като камбанният звън заглъхна, някъде от полумрака над главите им се разнесе глас. Магьосниците наостриха уши, за да го чуят. Мнозина от тях вече се намираха в крайно изнервено състояние и си представиха, че някакъв загадъчен глас от онези, които се срещат във вълшебните приказки, им дава напътствия. Помислиха си, че това може би са тайнствени забрани. От приказките магьосниците знаеха, че подобни напътствия и забрани обикновено са малко неразбираеми, но сравнително лесни за следване — или поне така изглеждат на пръв поглед. Формулирани са най-често в духа на: „Не яж последния бонбон от синия буркан в ъгъла на шкафа“ или „Не бий жена си с пръчка от леска“. И въпреки това, както сочат всички вълшебни приказки, обстоятелствата винаги се стичат в ущърб на героя, който получава напътствията, така че той се вижда принуден да направи точно онова, което е забранено, и в резултат на това го застига зла участ.
9
Известната балада „Кралят Гарван“ описва точно такова отвличане: