Като всеки нов дом къщата на „Хановер Скуеър“, която отначало изглеждаше съвършена, скоро започна да се нуждае от всевъзможни подобрения. Естествено, мистър Норел беше нетърпелив ремонтът да приключи колкото може по-скоро, но когато сподели с Дролайт, че лондонските работници са невероятно мудни, гостът му се възползва от възможността да прегледа всички планове за цветове, тапети, килими, мебели и украса и намери недостатъци навсякъде. Двамата спориха около четвърт час, след което Дролайт поръча да приготвят файтона на мистър Норел и нареди на Дейви да ги закара право в магазина на мистър Акерман на улица „Странд“. Там Дролайт показа на мистър Норел книга, в която имаше картина от Рептън на празна старомодна гостна, където на стената висеше портрет на старец с каменно лице от епохата на кралица Елизабет и празни кресла, зейнали невзрачно като гости на прием, открили, че няма за какво да си говорят. Но на следващата страница — ах! Каква промяна бе настъпила благодарение на изкуствата на мебелирането, драпирането и тапицирането! Това беше картина на същата гостна, с нови мебели и украса, подобрена до неузнаваемост! В красивата нова стая бяха влезли десетина модно облечени дами и господа, привлечени от възможността да отпочинат, удобно разположени в елегантни пози по столовете или излезли в зимната градина, изникнала като по чудо отвън пред френските прозорци. Поуката, както обясни Дролайт, е, че ако мистър Норел се надява да спечели приятели за каузата на английската магия, ще трябва да направи повече френски прозорци в къщата си.
Под ръководството на Дролайт мистър Норел се научи да отдава предпочитание на живописното наситено червено пред достопочтеното убито зелено от своята младост. За интересите на английската магия естествените материали в къщата на мистър Норел бяха покрити с боя и лак и направени да изглеждат такива, каквито не са — като актьори на сцена. Гипсът бе боядисан така, че да прилича на дърво, а дървото беше боядисано така, че да изглежда като друг вид дърво. Когато стигнаха до трапезарията, доверието на мистър Норел във вкуса на Дролайт бе толкова голямо, че последният беше изпратен да избере съдовете и приборите за хранене, без да се искат съвети от никого другиго.
— Няма да съжалявате, сър! — възкликна Дролайт. — Преди три седмици избирах прибори за херцогиня Б… и още щом ги видя, тя заяви, че никога през живота си не е виждала нещо толкова очарователно!
В една ясна майска сутрин мистър Норел седеше в кабинет на „Уимпоул Стрийт“ у някоя си мисис Литълуърт. Сред присъстващите бяха мистър Дролайт и мистър Ласелс. Мистър Ласелс обожаваше компанията на мистър Норел — всъщност в това отношение той отстъпваше само на Дролайт, — но причините му да ухажва мистър Норел бяха коренно различни. Ласелс беше хитър, циничен човек, който смяташе за абсолютно нелепо образован джентълмен на преклонна възраст да вярва, че може да прави магии. В резултат на това той с голямо удоволствие задаваше на мистър Норел въпроси за магия при всеки удобен случай, за да се забавлява с отговорите му.
— Харесва ли ви Лондон, сър? — попита Ласелс.
— Ни най-малко — отговори мистър Норел.
— Много съжалявам за това — каза Ласелс. — Не намерихте ли събратя магьосници, с които да разговаряте?
Мистър Норел се намръщи и отвърна, че не вярва в Лондон да има магьосници, а дори да има, той не ги е открил.
— О, сър! — възкликна мистър Дролайт. — Тук грешите! Сведенията ви са крайно неточни! В Лондон има магьосници — о, поне четиридесет. Ласелс, не сте ли съгласен, че в Лондон имаме стотици магьосници? Можете да ги срещнете буквално на всеки ъгъл. Мистър Ласелс и аз с удоволствие ще ви срещнем с тях. Те имат нещо като крал, когото наричат Винкулус — висок, опърпан човек с вид на плашило, държи малка будка точно срещу „Сейнт Кристофър Ле Стокс“, цялата опръскана с кал, с мръсна жълта завеска, и ако му дадете едно пени, ще предскаже бъдещето ви.
— Винкулус предсказва само нещастия — каза през смях Ласелс. — Досега ми е обещал удавяне, лудост, опожаряване на цялото ми имущество и родна дъщеря, която след години ще ми нанесе голяма вреда от злоба.
— Аз бих се радвал да ви заведа, сър — предложи Дролайт на мистър Норел. — Обожавам Винкулус.
— Ако отидете, внимавайте, сър — намеси се мисис Литълуърт. — Някои от тези хора могат така да ви наплашат! Семейство Крукшанк довели един магьосник — много мръсен и окъсан човек — в дома си, за да покаже някои номера на приятелите им, но когато пристигнал, той не успял да направи нищо и те не му платили. Човекът се разгневил и се заклел да превърне бебето в пепел, и тогава настанал голям смут, защото не могли да намерят бебето, макар че в камината нямало нова пепел, само старата. Претърсили къщата от горе до долу, мисис Крукшанк била ни жива, ни умряла от тревога и изпратили да повикат лекар — и тогава на вратата се появила дойката с бебето: оказало се, че тя го завела на „Джеймс Стрийт“, за да го покаже на майка си.