Историята за говорещите статуи в Катедралата на Йорк толкова се изтърка от преповтаряне, че хората започнаха да се чудят дали мистър Норел изобщо е правил друго през живота си, затова мистър Дролайт се видя принуден да съчини няколко нови случки.
— Но какво може да прави този магьосник, Дролайт? — попита мисис Гоудсдан една вечер в отсъствието на мистър Норел.
— О, мадам! — възкликна Дролайт. — Попитайте ме какво не може! Как! Ето, миналата зима в Йорк — който, както може би знаете, е родният град на мистър Норел — от север се надигнала такава буря, че вятърът съборил прането на всички в калта и снега, затова членовете на градската управа, които искали да спестят на жените труда да перат всичко наново, се обърнали към мистър Норел и той изпратил отряд от феи да изперат, и всички дупки по ризите, нощните шапчици и фустите на хората били закърпени, а всички оръфани подгъви били оправени и подшити, и всички казали, че никога през живота си не били виждали такава ослепителна белота!
Историята стана много популярна и за няколко седмици през това лято издигна мистър Норел в очите на обществото, така че когато заговореше за съвременната магия, повечето му слушатели предполагаха, че има предвид нещо от този род.
Но ако дамите и господата, с които мистър Норел се срещаше в салоните и гостните в Лондон, бяха разочаровани от него, той на свой ред беше разочарован от тях. Постоянно се оплакваше на мистър Дролайт от дръзките въпроси, които му задават, и казваше, че каузата на английската магия не е спечелила нищичко от часовете, прекарани в компанията на тези хора.
Една мрачна сряда в края на септември мистър Норел и мистър Дролайт седяха в библиотеката на „Хановер Скуеър“. Дролайт разказваше дълга история за това какво казал мистър Ф., за да обиди лорд С., и какво си помислила лейди Д., когато мистър Норел изведнъж го прекъсна:
— Ще ви бъда благодарен, мистър Дролайт, ако ми отговорите на следния важен въпрос: някой уведомил ли е херцога на Портланд за пристигането ми в Лондон?18
— Ах, сър! — възкликна Дролайт. — Само вие с вашия скромен нрав можете да се усъмните в това. Уверявам ви, че всички министри вече са чули за легендарния мистър Норел.
— Но ако е така — продължи мистър Норел, — защо Негово сиятелство не ми е изпратил нито ред? Не, започвам да мисля, че министрите дори не подозират за съществуването ми, затова, мистър Дролайт, ще ви бъда благодарен, ако ме уведомите за всички възможни връзки с правителството, които имате, и за всички хора, към които бих могъл да се обърна.
— С правителството ли, сър? — попита мистър Дролайт.
— Дойдох тук, за да бъда полезен — оплака се мистър Норел. — Надявах се вече да играя видна роля в борбата срещу французите.
— Ако се чувствате пренебрегнат, сър, аз дълбоко съжалявам за това! — възкликна Дролайт. — Но нямате основания, уверявам ви. Из целия град има дами и господа, нетърпеливи да видят някои дребни трикове или фокуси, които бихте могли да покажете след вечеря. Не се тревожете, че ще ни стреснете — нашите нерви са много здрави.
Мистър Норел не каза нищо.
— Е, добре, сър — продължи Дролайт с блага усмивка, разкриваща белите му зъби, и примирен поглед във влажните тъмни очи, — да не спорим. Аз много бих желал да ви услужа, но както виждате, това не е в моите възможности. Правителството има един кръг. Аз се движа в друг.
В действителност мистър Дролайт познаваше няколко господа на различни постове в правителството, които много биха се радвали да се запознаят с приятеля му и да чуят какво има да каже в замяна на обещание от страна на Дролайт да не разгласява едно-две любопитни неща за тях. Но истината беше, че мистър Дролайт не виждаше никаква изгода за себе си от това да запознае мистър Норел с въпросните господа, той предпочиташе да развежда приятеля си из салоните и гостните на Лондон, като се надяваше след време да го убеди да покаже някои номера, които приятелите на Дролайт копнееха да видят.
Мистър Норел бързо се зае да пише писма до господата от правителството. Той ги показваше на Дролайт, преди да ги изпрати по Чайлдърмас, но господата от правителството не отговаряха. Мистър Дролайт беше предупредил мистър Норел, че така и ще стане. Господата от правителството обикновено са много заети.
След около седмица мистър Дролайт бе поканен в един дом на „Сохо Скуеър“ да чуе известно италианско сопрано, наскоро пристигнало от Рим. Естествено, мистър Норел също беше поканен. Но когато пристигна, Дролайт не завари магьосника сред гостите. Ласелс стоеше облегнат до камината и разговаряше с някакъв джентълмен. Дролайт отиде при тях и попита приятеля си дали знае къде е мистър Норел.