— Само да ми се беше доверил! — въздишаше мистър Норел една вечер, когато двамата с Дролайт вечеряха сами. — Но аз не намерих подходящите думи, за да го убедя. Разбира се, сега ми се иска да бях помолил вас или мистър Ласелс да ме придружите. Мъжете от висшето общество предпочитат да разговаряте други мъже от висшето общество. Вече знам това. Може би трябваше да направя някаква демонстрация — да превърна чашите за чай в зайци или лъжичките в златни рибки. Тогава поне щеше да ми повярва. Но не мисля, че старата дама би останала доволна, ако бях направил нещо подобно. Не знам. Какво е вашето мнение?
Но Дролайт, който бе започнал да си мисли, че ако от скука се умира, той ще издъхне до четвърт час, откри, че не му се говори, и затова само се усмихна.
7
ВЪЗМОЖНОСТ, КАКВАТО ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ УДАДЕ ПОВТОРНО
Октомври 1807 година
— Е, СЪР, ОТМЪСТЕН СТЕ! — провикна се мистър Дролайт още от вратата на библиотеката на „Хановер Скуеър“.
— Отмъстен ли? — попита мистър Норел. — Какво имате предвид?
— О! — възкликна Дролайт. — Годеницата на сър Уолтър, мис Уинтъртаун, е мъртва. Почина днес следобед. Трябваше да се оженят след два дни, но тя, бедната, не доживя. Хиляда лири годишно! Представете си отчаянието му! Ако мис Уинтъртаун беше изчакала само до края на седмицата, колко различно щеше да бъде всичко! Той отчаяно се нуждае от пари — разорен е. Никак няма да се учудя, ако утре чуя, че си е прерязал гърлото.
Мистър Дролайт се облегна за миг на гърба на голямо удобно кресло край камината и когато погледна надолу, забеляза един приятел.
— А, Ласелс! Скрили сте се зад вестника и не ви видях. Как сте? Междувременно мистър Норел гледаше стъписан Дролайт.
— Казвате, че младата дама е мъртва? Същата, която видях в онази стая? Не мога да повярвам! Това е много неочаквано.
— О, напротив — каза Дролайт. — Едва ли имаше нещо по-очаквано от това.
— Но сватбата! — възкликна мистър Норел. — Цялата подготовка! Не е възможно да не са знаели колко е болна.
— Уверявам ви — отвърна Дролайт, — знаеха. Всички знаеха. Как иначе! Един приятел, Дръмънд, каза, че я видял на коледен бал в Лиймингтън Спа и се обзаложил на петдесет лири с лорд Карлайл, че до месец ще умре.
Мистър Ласелс въздъхна с досада и остави вестника си.
— Не, не — намеси се той, — не беше мис Уинтъртаун. Имате предвид мис Хукхам-Никс, чийто брат заплашил, че ще я убие, ако опетни честта на семейството, а никой не се съмнява, че тя рано или късно ще го направи. И това е станало в Уъртинг, и облогът е бил не с лорд Карлайл, а с херцога на Ексмур.
Дролайт се замисли за момент.
— Може и да сте прав — каза накрая. — Но няма значение, така или иначе всички знаеха, че мис Уинтъртаун е болна. Освен старата дама, разбира се. Тя смяташе, че дъщеря й е самото съвършенство — а какво общо има съвършенството с болестта? Съвършенството заслужава единствено възхищение, съвършенството върви ръка за ръка с голяма сватба. Старата дама не можеше да допусне, че съвършената й дъщеря е болна — не допускаше дори да се спомене за това. Въпреки пристъпите на кашлица, припадъците и слабостта на мис Уинтъртаун не съм чувал някога да я е преглеждал лекар.
— Сър Уолтър щеше да се грижи по-добре за нея — отбеляза Ласелс, тръсна вестника и се приготви отново да продължи четенето си. — Хората може да не харесват политиката му, но той е чувствителен човек. Жалко, че младата дама не доживя до четвъртък.
— Но, мистър Норел — каза Дролайт, като се обърна към домакина, — изглеждате ми блед и болен! Предполагам, че сте потресен от внезапния завършек на този млад и невинен живот. Добрите ви чувства, сър, ви правят чест, разбира се, и аз изцяло споделям тъгата ви — бедната млада дама, покосена от болестта като красиво цвете под ботуша на безмилостен злодей… непоносимо ми е да мисля за това, сякаш в сърцето ми е забит нож. Но все пак, знаете, тя беше много болна и рано или късно щеше да си отиде — а и както твърдите, не се е отнесла добре с вас. Знам, че не е редно да се говори така, но аз съм пламенен привърженик на това младите хора да проявяват внимание и уважение към образовани възрастни господа като вас. Не понасям дързостта, безочието и всичко друго от този род.