Но мистър Норел като че ли не чу думите на утеха, която приятелят му бе така любезен да му предложи, и когато заговори, сякаш по-скоро разсъждаваше на глас, защото въздъхна дълбоко и промърмори:
— Никога не съм очаквал, че тук ще гледат на магията с такова пренебрежение — той помълча и после добави тихо и припряно: — Много е опасно да се съживява мъртвец. Не е правено от триста години насам. Не бива да се опитвам!
Това беше доста необичайно; Дролайт и Ласелс се обърнаха и погледнаха изненадани мистър Норел.
— Така е, сър — каза мистър Дролайт. — И никой не ви предлага да го правите.
— Разбира се, знам формулата — продължи магьосникът, сякаш приятелят му не беше казал нищо, — но това е точно онзи вид магия, срещу която винаги съм бил против! При нея се разчита твърде много на… Много се разчита на… Тоест резултатът е напълно непредсказуем. Не е в силите на магьосника да го предскаже. Не! Не бива да опитвам. Не бива дори да мисля за това.
Последва кратко мълчание. Но въпреки твърдото решение на мистър Норел да не мисли повече за опасната магия той продължаваше да се върти на стола си, да хапе върховете на пръстите си, да диша учестено и да проявява други подобни признаци на нервно въодушевление.
— Драги ми мистър Норел — бавно заговори Дролайт, — мисля, че започвам да разбирам какво имате предвид. И трябва да призная, че идеята ви е превъзходна! Вие говорите за голямо магическо начинание, което може да засвидетелства забележителните ви способности! Защо не, сър! Ако успеете, всичките Уинтъртаун и Поул в Англия ще заприиждат към дома ви с надеждата да се запознаят с невероятния мистър Норел!
— А ако не успее — сухо отбеляза Ласелс, — всички останали в Англия ще затворят вратите си за легендарния мистър Норел.
— Драги ми Ласелс! — възкликна Дролайт. — Какви безсмислици говорите! Повярвайте ми, няма по-лесно обяснимо нещо на света от неуспеха — в края на краищата, това се случва непрекъснато и на всички.
Мистър Ласелс каза, че не е така, и двамата тъкмо започнаха да спорят, когато от устните на приятеля им се изтръгна тревожен възглас.
— О, Боже! Какво да правя? Какво да правя? Толкова усилия положих, за да издигна професията си в очите на хората, и те продължават да ме презират! Мистър Ласелс, вие познавате света, кажете ми…
— За съжаление, сър — бързо го прекъсна Ласелс, — възприел съм правилото никога да не давам съвети — и той отново заби поглед във вестника си.
— Драги ми мистър Норел! — обади се Дролайт, без да дочака да го попитат за мнението му. — Такава възможност едва ли ще ви се удаде повторно… (това беше силен довод, който накара мистър Норел да въздъхне тежко). И трябва да призная, че не бих си простил, ако ви оставя да я пропуснете. С един замах ще съживите милата млада дама, за чиято смърт никой не може да чуе, без да пролее сълза, ще дадете богатство на един достоен джентълмен и ще възвърнете вярата в магията за поколения напред! След като докажете способностите си — ползата от тях и прочее, — кой би могъл занапред да отказва на магьосниците дължимата почит и похвали? Те ще станат уважавани колкото адмиралите и много повече от генералите, а може би дори колкото архиепископите и лорд-канцлерите! Никак не бих се учудил, ако Негово величество въведе титли като редовен магьосник, почетен магьосник, кандидат-магьосник и така нататък. А вие, мистър Норел, ще бъдете най-отгоре като върховен магьосник! И всичко това с един замах, сър! С един-единствен замах!
Дролайт беше доволен от речта си, Ласелс гневно шумолеше с вестника и очевидно имаше много възражения срещу думите на Дролайт, но се бе лишил от възможността да говори, заявявайки, че никога не дава съвети.
— Няма по-опасна магия от тази! — промърмори мистър Норел с боязлив шепот. — Тя е опасна както за магьосника, така и за обекта на магията.
— Да, сър — каза разсъдливо Дролайт, — предполагам, че вие най-добре можете да съдите за опасността за вас, но обектът, както се изразихте, е мъртъв. Какво по-лошо може да му се случи?
Той изчака да получи отговор на интересния си въпрос, но мистър Норел не го удостои с такъв.
— Ще позвъня да приготвят файтона — обяви Дролайт и така и направи. — Трябва да отида незабавно на „Брунзуик Скуеър“. Не се бойте, мистър Норел, имам всички основания да се надявам, че предложенията ни ще бъдат приети с най-голяма готовност от всички страни. Ще се върна до час!
След като Дролайт замина, близо четвърт час мистър Норел седя загледан в една точка пред себе си и макар Ласелс да не вярваше в магията, за която говореше домакинът му (а следователно и в опасността, срещу която твърдеше, че се изправя), той се радваше, че не вижда онова, което мистър Норел като че ли виждаше.