— Нямам учител. Учил съм се сам.
— Как?
— От книги.
— От книги! (Това бе казано с тон на дълбоко презрение.)
— Да, точно така. В наши дни от книгите може да се научи много за магията. Разбира се, повечето неща са празни приказки. Никой не знае по-добре от мен колко празни приказки са напечатани в книгите. Но в тях има и много полезци сведения и не е за вярване как щом понаучи малко, човек започва да разбира…
Мистър Норел започна да се отплесва на тази тема, но джентълменът с коса като глухарче нямаше търпение да слуша изказванията на другите, затова го прекъсна.
— И аз съм първият представител на моя народ, когото си виждал?
— О, да!
Този отговор като че ли се хареса на джентълмена с коса като глухарче и той се усмихна.
— Добре! Ако се съглася да съживя тази млада жена, каква ще бъде наградата ми?
Мистър Норел се покашля.
— Какво точно…? — започна магьосникът с леко дрезгав глас.
— О! Лесно ще се споразумеем! — възкликна джентълменът. — Моите желания са най-скромните на света. За щастие аз съм напълно чужд на алчността и недостойните амбиции. Повярвай, ще видиш, че предложението ми е много по-изгодно за теб, отколкото за мен — така повелява великодушната ми природа! Аз искам само да ми позволиш да ти помагам във всичките ти начинания, да те съветвам по всички въпроси и да те напътствам в научните ти търсения. О! И трябва да се погрижиш целият свят да разбере, че всичките ти постижения се дължат главно на мен!
Мистър Норел изглеждаше леко пребледнял. Той се изкашля и промърмори нещо за щедростта на джентълмена с коса като глухарче.
— Ако бях от магьосниците, които възлагат всичките си дела на друг, бих приел предложението ви на драго сърце. Но, за съжаление… боя се, че… Накратко, нямам намерение да ви наемам — всъщност да наемам когото и да било от народа ви, — нито да ви използвам занапред.
Дълго мълчание.
— Е, това си е чиста неблагодарност! — хладно отбеляза джентълменът. — Аз си направих труда да се отзова. Най-добронамерено изслушах досадните ти брътвежи. Проявих търпение към невежеството ти относно магическите форми и етикет. А сега ти отхвърляш предложението ми за помощ. Бих казал, че други магьосници са преминавали през всевъзможни премеждия, за да спечелят благоразположението ми. Може би трябва да поговоря с другия магьосник. Той сигурно знае по-добре от теб как да се обръща към високопоставени персони — джентълменът се огледа наоколо. — Не го виждам. Къде е?
— Кой?
— Другият.
— Кой друг?
— Другият магьосник!
— Магьос… — започна мистър Норел, но думата заседна в гърлото му. — Не, не! Няма друг магьосник! Аз съм единственият. Уверявам ви, че съм единственият. Откъде ви хрумна, че…?
— Разбира се, че има друг магьосник! — отсече джентълменът, сякаш беше абсолютно нелепо да се отрича нещо толкова очевидно. — Той е най-близкият ти приятел на света!
— Аз нямам приятели — каза мистър Норел.
Той недоумяваше. Кого имаше предвид духът? Чайлдърмас? Ласелс? Дролайт!
— Червенокос, с дълъг нос. И много самодоволен — като всички англичани! — обяви джентълменът с коса като глухарче.
Уточнението не помогна. И Чайлдърмас, и Ласелс, и Дролайт бяха самодоволни, всеки по свой начин, Чайлдърмас и Ласелс имаха дълги носове, но не бяха червенокоси. Мистър Норел не стигна доникъде и с тежка въздишка се върна на основния въпрос.
— Няма ли да ми съдействате? — попита той. — Няма ли да съживите младата жена?
— Не съм казал такова нещо! — отвърна джентълменът с коса като глухарче с тон, който изразяваше изненада от предположението на мистър Норел. — Трябва да призная, че през последните векове започнах малко да се отегчавам от компанията на семейството и слугите си. Сестрите и братовчедите ми притежават много добродетели, но имат и недостатъци. Неприятно ми е да го кажа, но те са донякъде самохвални, горделиви и самодоволни. Тази млада жена — джентълменът посочи мис Уинтъртаун — притежаваше ли обичайните способности и добродетели? Беше ли изящна? Умна? Жизнена? Капризна? Танцуваше ли като слънчев лъч? Яздеше ли като вятър? Пееше ли като ангел? Бродираше ли като Пенелопа? Говореше ли френски, италиански, немски, келтски, уелски и много други езици?
Мистър Норел каза, че вероятно е така и че сигурно това са нещата, с които се занимават днешните млади дами.
— Значи ще бъде подходяща партия за мен! — заяви джентълменът с коса като глухарче и плесна с ръце.
Магьосникът нервно облиза устни.
— Какво точно предлагате?
— Обещай ми половината й живот и считай, че сме се споразумели.