СЪР УОЛТЪР възнамеряваше да постави въпроса за магията пред другите министри постепенно, като им даде възможност да свикнат с тази идея, преди да изпитат уменията на мистър Норел във войната. Той се боеше, че ще има възражения; не се съмняваше, че мистър Канинг ще реагира саркастично, че лорд Касълрей няма да помогне, а граф Чатъм ще остане направо изумен.
Но всички тези страхове се оказаха напълно неоснователни. Както бързо установи, министрите бяха също толкова заинтригувани от новосъздалата се ситуация, колкото и всички останали в Лондон. На следващото събрание на кабинета в Бърлингтън Хаус21 те изявиха готовност да използват способностите на единствения магьосник в Англия. Но съвсем не им беше ясно как. Бяха изминали двеста години, откакто английското правителство за последно бе използвало магьосник и министрите бяха поотвикнали от това.
— Основният ми проблем — обясни лорд Касълрей — е в набирането на мъже за войската — почти невъзможна задача, уверявам ви; британците са крайно невойнолюбив народ. Но аз съм хвърлил око на Линкълншир: казвали са ми, че свинското в Линкълншир е изключително добро и като го ядат, хората там стават много здрави и силни. Така че за мен най-полезно би било едно общо заклинание за целия Линкълншир, което да накара три-четири хиляди младежи изведнъж да се изпълнят с неустоимо желание да станат войници и да се бият с французите — той погледна с известна завист към сър Уолтър. — Дали вашият приятел знае такова заклинание, сър Уолтър? Как мислите?
Сър Уолтър нямаше представа, но каза, че ще попита мистър Норел. По-късно същия ден сър Уолтър Поул се обади на магьосника и му зададе този въпрос. Мистър Норел остана доволен. Не мислеше, че някой досега е искал подобна магия и помоли сър Уолтър да предаде комплименти от негово име на лорд Касълрей за оригиналния му начин на мислене. Колкото до това дали е възможно да се направи такова нещо:
— Затруднението тук се състои в прилагането на заклинанието върху Линкълншир, а оттам и върху младежите. Съществува опасност, ако успея — което, смея да се надявам, ще стане, — Линкълншир и няколко съседни графства да останат без население.
Сър Уолтър се върна при лорд Касълрей и му предаде, че отговорът е не. Следващата магия, която министрите поискаха, достави далеч по-малко удоволствие на мистър Норел. Съживяването на лейди Поул бе заинтригувало всички в Лондон и министрите съвсем не правеха изключение от останалите. Лорд Касълрей започна с това, че зададе на министрите въпроса от кого най-много се е страхувал Наполеон Бонапарт. Кой е предугаждал всеки ход на вероломния френски император? Кой е нанесъл такова поражение на французите, че те повече не са посмели да подадат френските си носове от родните си пристанища? Коя е тази личност, обединила в едно всички английски добродетели? Кой друг, каза лорд Касълрей, ако не лорд Нелсън? Естествено, първото нещо, което трябва да се направи, е да се съживи лорд Нелсън. Лорд Касълрей помоли сър Уолтър за извинение — може би нещо не разбира, но защо изобщо си губят времето да обсъждат този въпрос?
Тук мистър Канинг, енергичен и сприхав човек, бързо отговори, че, разбира се, липсата на лорд Нелсън дълбоко натъжава всички, Нелсън е национален герой, Нелсън е точно такъв, какъвто лорд Касълрей казва. Но след всичко казано и направено — мистър Канинг няма намерение да обижда флота, тази най-славна британска институция — Нелсън е чисто и просто моряк, докато мистър Пит-младши е всичко накуп22. Ако трябва да се съживи някой от мъртвите, тогава наистина няма друг избор освен Пит.
Лорд Чатъм (който освен всичко останало беше брат на мистър Пит-младши) естествено подкрепи това предложение, но попита защо изобщо трябва да избират — не могат ли да съживят и Пит, и Нелсън? Просто ще платят двойно на магьосника — никой не би възразил срещу това, нали?
После останалите министри започнаха да предлагат други кандидати за съживяване, докато се стигна дотам, че половината гробове в Англия трябваше да се опразнят. Много скоро беше съставен дълъг списък от мъртви джентълмени и както винаги се завърза спор.
— Това няма да свърши работа — каза сър Уолтър. — Трябва да започнем отнякъде и ми се струва, че всеки от нас дължи настоящия си пост на приятелството си с мистър Пит. Ще допуснем голяма грешка, ако отдадем предпочитание на друг джентълмен.
Изпратиха човек да повика мистър Норел от „Хановер Скуеър“ в Бърлингтън Хаус. Магьосникът беше въведен във великолепната зала, където седяха министрите. Сър Уолтър му каза, че обмислят ново съживяване.
Мистър Норел пребледня като платно и промърмори, че особеното уважение, което изпитва към сър Уолтър, го е подтикнало да направи магия, която при други обстоятелства не би дръзнал да предприеме, че няма никакво желание да повтаря опита и че министрите не осъзнават за какво го молят.
21
Бърлингтън Хаус на „Пикадили“ беше лондонската резиденция на херцога на Портланд, Пръв министър на хазната (когото много хора напоследък наричат по френски образец премиер-министър). Сградата е построена през Средновековието, когато английските благородници не са се страхували да си съперничат с монарха по могъщество и богатство, затова тя няма равна на себе си по красота никъде в столицата. Колкото до самия херцог, той беше почтен възрастен джентълмен, но, горкият, съвсем не отговаряше на представите за премиер-министър. Беше много стар и болен. Сега той лежеше в стая със спуснати завеси в отдалечена част на къщата, омаян от лауданум и полужив. Не можеше да бъде от полза нито за страната си, нито за колегите си министри. Единственото предимство, което те виждаха в това, че херцогът продължава да заема поста си, беше, че можеха да ползват великолепната му къща за своите събрания и да нареждат на прекрасната му прислуга да поднася всичко, което им хрумне, от избата (обикновено министрите намираха, че от управляването на Великобритания се ожаднява).
22
Уилям Пит-младши (1759–1806) — много е съмнително някога да се появи друг като него, защото той става премиер-министър на двадесет и четири години и управлява страната — с един-единствен кратък интервал от три години — чак до смъртта си.