— Жюмо, Пероке — заяви адмирал Демулен, — мисля, че най-добре би било да се приближим и да огледаме корабите. Ако британската флотилия се приготви да атакува, ще се върнем, но може би ще успеем да научим нещо.
И така, Пероке, адмиралът и капитан Жюмо отплаваха в дъжда заедно с неколцина смели мъже, защото макар да посрещат затрудненията с хладнокръвие, моряците са суеверни, а Пероке не беше единственият човек в Брест, забелязал странното поведение на британските кораби.
След като изминаха половината път, нашите храбри герои видяха, че чудноватите кораби са целите сиви и блестят, блестят дори под мрачното небе, дори под проливния дъжд. Веднъж — само за миг — облаците се разделиха и върху морето падна слънчев лъч. Корабите изчезнаха. После облаците се събраха и корабите се появиха отново.
— Мили Боже! — възкликна адмиралът. — Какво означава всичко това?
— Може би — смутено каза Пероке — британските кораби са потънали и това са призраците им.
Странната флотилия продължи да блести и това доведе до кратък спор относно материала, от който е направена. Адмиралът каза, че може би е желязо или стомана. (Метални кораби! Ама че хрумване! Често си мисля, че французите са народ със странни приумици.)
Капитан Жюмо се зачуди дали не са направени от станиол.
— Станиол! — възкликна адмиралът.
— О, да! — отвърна капитан Жюмо. — Знаете, че дамите навиват парчета станиол на тънички рула и правят от тях малки кошнички, които после украсяват с цветя и пълнят с бонбони.
Адмиралът и Пероке се изненадаха, като чуха това, но капитан Жюмо беше хубав мъж и очевидно знаеше повече от тях за заниманията на дамите.
И все пак ако една дама правеше такава кошничка за една вечер, колко дами бяха необходими, за да се направи флотилия? Адмиралът каза, че само като си помисли, сърцето го заболява.
Слънцето отново изгря. Този път те бяха по-близо до корабите и видяха как слънчевата светлина минава през тях и ги прави толкова безцветни, че от тях остава само лек блясък над водата.
— Стъкло — каза адмиралът и наистина беше по-близо до целта, но накрая умният Пероке стигна до верния отговор.
— Не, адмирале, това е дъжд. Те са направени от дъжд.
Докато дъждът падаше от небето, капките се стичаха така, че образуваха едри маси — колони, греди и платна, които някой беше оформил като множество кораби.
Пероке, адмиралът и капитан Жюмо бяха обзети от желание да узнаят кой може да е направил подобно нещо и се съгласиха, че сигурно е някой майстор на дъждове.
— Но не само майстор на дъждове! — възкликна адмиралът. — Трябва да е и кукловод! Вижте ги как се люлеят на водата! Как платната се издуват и увисват!
— Това е най-красивото нещо, което съм виждал, адмирале — каза Пероке, — но пак повтарям, този човек, какъвто и да е той, не знае нищо за корабното дело или корабоплаването.
В продължение на два часа дървеният кораб на адмирала плаваше сред и около дъждовните кораби. Тъй като бяха направени от дъжд, те не вдигаха никакъв шум: нито скърцане на дърво, нито плясък на платно на вятъра, нито вик на моряк към свой другар. Няколко пъти групи хора с гладки лица от дъжд се показваха на бордовата ограда, за да погледат дървения кораб с неговия екипаж от плът и кръв, но какво си мислеха моряците от дъжд — никой не би могъл да каже. И адмиралът, капитанът и Пероке се чувстваха в пълна безопасност, защото, както отбеляза Пероке, „Дори ако моряците от дъжд решат да открият огън по нас, те имат единствено оръдия от дъжд и само ще ни намокрят“.
Пероке, адмиралът и капитан Жюмо бяха преизпълнени с възхищение. Те забравиха, че са ги изиграли, забравиха, че са изгубили цяла седмица и че през тази седмица британците са превзели пристанищата на Балтийско море и тези по португалското крайбрежие, както и всички други пристанища, в които император Наполеон Бонапарт не ги пускаше. Но магията, държала корабите толкова време, явно отслабваше (което беше вероятно обяснение за топящия се кораб в най-северния край на флотилията). След два часа спря да вали и в същия миг магията се развали, което Пероке, адмиралът и капитан Жюмо разбраха по странното изкривяване на сетивата си, сякаш бяха вкусили концерт на струнен квартет или бяха оглушени от гледката на синьото небе. В един-единствен миг корабите от дъжд станаха кораби от мъгла и бризът леко ги издуха.
Французите останаха сами насред пустия Атлантически океан.
12
ДУХЪТ НА АНГЛИЙСКАТА МАГИЯ ПРИНУЖДАВА МИСТЪР НОРЕЛ ДА СЕ ПРИТЕЧЕ НА ПОМОЩ НА БРИТАНИЯ
Декември 1807 година
В ЕДИН ДЕКЕМВРИЙСКИ ден на „Чийпсайд“ се сблъскаха две големи товарни каруци. Едната, натоварена с бъчви шери, се преобърна. Докато каруцарите се караха кой е виновен, някои минувачи забелязаха, че от една от бъчвите тече шери. Скоро се събра тълпа пияници с чаши и халби, за да си налеят от шерито, и с куки и железни пръти, за да пробият дупки в онези бъчви, които бяха останали неповредени. Каруците и тълпата така заприщиха „Чийпсайд“, че на всички съседни улици се образуваха върволици от файтони: на „Паултри“, на „Треднийдъл Стрийт“, на „Бартоломю Лейн“ и в другата посока на „Олдърсгейт“, „Нюгейт“ и „Датерностер Роу“. Невъзможно беше човек да си представи как възелът от файтони, коне и хора изобщо някога ще се развърже.