Единият от двамата каруцари беше хубавец, а другият — дебел, и след като изчерпаха разправията си, те застанаха като Бакхус и Силен сред тълпа гуляйджии. Двамата решиха да позабавляват себе си и останалите, като отварят вратите на файтоните, за да видят какво правят богаташите вътре. Файтонджиите и слугите се опитваха да спрат натрапниците, но хората бяха прекалено много, за да бъдат удържани, и прекалено пияни, за да се спрат от ударите с камшик, с които ги отблъскваха някои по-сърдити файтонджии. В един от файтоните дебелият каруцар се натъкна на мистър Норел и се провикна:
— Я! Старият Норел!
И двамата каруцари се качиха във файтона, за да му стиснат ръката, да го задушат с алкохолни изпарения и да го уверят, че за нула време ще разчистят пътя, за да може той — героят на блокадата на французите — да мине. Те спазиха обещанието си и конете се върнаха при стопаните си, файтоните бяха избутани и напъхани в дворовете на занаятчиите и по други неприятни места или закарани в мръсни улички, където бързо заседнаха и цялата им позлата бе остъргана, а след като победоносно разчистиха пътя за мистър Норел, каруцарите и приятелите им го ескортираха заедно с файтона му чак до „Хановер Скуеър“, като през целия път крещяха, хвърляха шапки във въздуха и пееха песни в негова чест.
Очевидно всички бяха доволни от това, което мистър Норел бе направил. Голяма част от френския флот остана излъгана и в продължение на единадесет дни стоя в пристанищата, а през това време британците бяха свободни да плават на воля в Бискайския залив, Английския канал и Северно море и постигнаха много неща. В различни части на Френската империя бяха изпратени шпиони, а други шпиони се завърнаха в Англия с новини за делата на Бонапарт. Британските търговски кораби се натовариха с кафе, памук и подправки в холандските и балтийските пристанища, без никой да им пречи.
Говореше се, че Наполеон Бонапарт претърсил цяла Франция, за да намери магьосник, но без успех. В Лондон министрите с голямо учудване установиха, че най-после са направили нещо, което народът одобрява.
Мистър Норел беше поканен в Адмиралтейството, където пи мадейра в Заседателната зала, седя в кресло край огъня и разговаря надълго и нашироко с първия лорд на Адмиралтейството, лорд Мългрейв, и с първия секретар на Адмиралтейството мистър Хоръкс. Над камината имаше резба с изображения на плавателни прибори и гирлянди от цветя, които много се харесаха на магьосника. Той се зае да описва красивата резба в библиотеката на абатството Хъртфю.
— И все пак — добави мистър Норел — ви завиждам, милорд. Наистина ви завиждам. Какви красиви изображения на инструментите на професията ви! Иска ми се и аз да направя същото. Нищо не изглежда така вълнуващо. Нищо, струва ми се, не вдъхновява така човек да се залови за работа, както видът на инструментите, грижливо подредени — или изображението им, изваяно от хубав английски дъб като този тук. Но всъщност магьосникът се нуждае от толкова малко инструменти! Ще ви открия нещо, милорд: колкото повече инструменти носи със себе си един магьосник — цветни прахчета, препарирани котки, магически шапки и така нататък, — толкова по-голям измамник ще се окаже!
— А какви — учтиво се поинтересува мистър Хоръкс — са инструментите, от които се нуждае магьосникът?
— Съвсем малко са наистина — отвърна мистър Норел. — Всъщност само сребърен леген за виденията.
— О! — възкликна мистър Хоръкс. — Какво не бих дал да видя такава магия! А вие, милорд? О, мистър Норел, ако ви помолим, бихте ли ни показали видение в сребърен леген?
При други обстоятелства мистър Норел би бил последният човек на света, склонен да задоволи подобно безцелно любопитство, но беше така доволен от топлия прием в Адмиралтейството (защото двамата господа го обсипаха с комплименти), че почти веднага се съгласи и повика слуга да донесе сребърен леген.
— Сребърен леген с диаметър около един фут — каза магьосникът, — пълен с чиста вода.