Наскоро Адмиралтейството бе изпратило заповед до три кораба да се срещнат южно от Гибралтар и лорд Мългрейв беше любопитен да узнае какво се е случило — дали мистър Норел би могъл да разбере? Мистър Норел не знаеше със сигурност, но обеща да опита. Когато му донесоха легена и магьосникът се надвеси над него, лорд Мългрейв и мистър Хоръкс се почувстваха така, сякаш пред очите им се възраждаше древната слава на английската магия, сякаш живееха във времената на Стоукси, Годблес и Краля Гарван.
На повърхността на водата в сребърния леген се появи картина: изображение на три кораба, които пореха сините морски вълни. В мрачната декемврийска стая засия силната ярка светлина на средиземноморското слънце и озари лицата на тримата джентълмени, които надничаха в съдината.
— Образът се движи! — възкликна изумен лорд Мългрейв.
Наистина така беше. По синьото небе се носеха най-нежните бели облаци на света, корабите се люлееха на вълните и по палубите им сновяха дребнички хора. Лорд Мългрейв и мистър Хоръкс без затруднение разпознаха корабите на Негово величество „Катрин от Уинчестър“, „Лавър“ и „Кентавър“.
— О, мистър Норел! — ахна секретарят Хоръкс. — „Кентавър“ е корабът на моя братовчед. Можете ли да ми покажете капитан Бари?
Мистър Норел се засуети, пое дъх с шумно съскане, вторачи се с изцъклени очи в сребърния леген и там се появи образ на червендалест, русокос, брадясал човек, който крачеше по квартердека. Мистър Хоръкс увери магьосника и адмирала, че това е братовчед му, капитан Бари.
— Изглежда много добре, нали? — възкликна мистър Хоръкс. — Радвам се да го видя в такова цветущо здраве.
— Къде се намират? Можете ли да ни кажете? — попита лорд Мългрейв.
— Уви — отвърна мистър Норел, — това изкуство за извикване на образи е най-неточното на света23. Радвам се, че имах честта да ви покажа някои от корабите на Негово величество. Още повече се радвам, че това са корабите, които искахте да видите — това, честно казано, е повече, отколкото очаквах, — но се боя, че не мога да ви кажа нищо повече.
Адмиралтейството беше толкова доволно от постиженията на мистър Норел, че лорд Мългрейв и мистър Хоръкс скоро се заеха да търсят нови задачи, които да възложат на магьосника. Наскоро флотът на Негово величество беше пленил френски линеен кораб с много красива глава на носа — русалка с ясни сини очи, устни като корали, водопад от разкошни златисти къдрици, в които артистично бяха вплетени морски звезди и раци от дърво, и опашка, покрита от край до край със сребърен обков, сякаш отвътре беше направена от сладък хляб. Знаеше се, че преди да го пленят, корабът е бил в Тулон, Шербург, Антверпен, Ротердам и Генуа, така че русалката беше видяла много вражески битки и корабостроителни начинания на Наполеон Бонапарт, които по това време бяха в разгара си. Мистър Хоръкс помоли мистър Норел да направи магия на русалката, за да може тя да им разкаже каквото знае.
Мистър Норел се подчини. Но макар че русалката заговори, отначало не желаеше да отговаря на никакви въпроси. Тя се считаше за върл враг на британците и беше много доволна, че е получила възможността да говори, за да може да изрази омразата си към тях. Тъй като бе прекарала целия си живот сред моряци, русалката знаеше множество обидни изрази и с готовност обсипваше с тях всички наоколо с глас, който приличаше на скърцане на мачти и дъски в силен вятър. Тя не се ограничи само със словесни нападки към англичаните. Трима моряци имаха да свършат някаква работа по кораба, но щом се приближиха към него, русалката ги сграбчи с големите си дървени ръце и ги хвърли във водата.
На мистър Хоръкс, който бе дошъл в Портсмут да говори с нея, му дотегна и й каза, че ще нареди да я нацепят за дърва и да я изгорят. Но макар че беше французойка, русалката бе много храбра и отвърна, че би искала да види кой е този, който ще посмее да я изгори. При тези думи тя заплашително замята опашка, размаха ръце и всички дървени морски звезди и раци в косата й се размърдаха.
Затруднението се разреши, когато хубавият млад капитан, пленил кораба, бе изпратен да поговори с нея. Той успя да й обясни на ясен, разбираем френски справедливостта на британската кауза и ужасната несправедливост на френската такава и дали благодарение на убедителните му думи или на хубавото му лице — не знам, но тя каза на мистър Хоръкс всичко, което той искаше да узнае.
Всеки ден мистър Норел се издигаше до нови висоти на обществено признание и един предприемчив художник гравьор на име Холанд, който държеше дюкян в Сейнт Полс Чърч Ярд, се досети да му отпечата гравюра, за да я продава в магазинчето си. На гравюрата мистър Норел бе изобразен в компанията на млада дама, оскъдно облечена в небрежно загърнат халат. Около тялото на младата дама се виеше и усукваше нещо черно и жилаво, без обаче да се докосва до нея, а за допълнителна украса на личността й в гъстите кичури на косата й бе вплетен полумесец. Тя бе уловила мистър Норел (който изглеждаше напълно зашеметен от събитията около него) за ръката и енергично го дърпаше нагоре по стълбище, като настоятелно сочеше към дама в зряла възраст, седнала на последното стъпало. И последната, подобно на младата дама, беше облечена в халат, с една красива добавка — римски шлем на главата, — и като че ли ридаеше неудържимо, а стар лъв, единственият й другар, лежеше в краката й в мрачно настроение, долавящо се в цялата му поза. Тази гравюра, озаглавена „Духът на английската магия принуждава мистър Норел да се притече на помощ на Британия“, донесе огромен успех на мистър Холанд, който за месец продаде близо седемстотин копия.
23
Четири години по-късно по време на войната на полуострова ученикът на мистър Норел, Джонатан Стрейндж, изказа сходни критики относно този вид магия.