Сега мистър Норел не излизаше толкова често, колкото преди: стоеше си у дома и почтително посрещаше всякакви важни персони. Не беше необичайно в рамките на една сутрин пред дома му на „Хановер Скуеър“ да спират по пет-шест разкошни карети. Той продължаваше да бъде нервният, мълчалив дребен човечец, какъвто винаги е бил, и ако не бяха мистър Дролайт и мистър Ласелс, притежателите на разкошните карети биха сметнали тези посещения за крайно скучни. В такива случаи мистър Дролайт и мистър Ласелс говореха за всички. Зависимостта на мистър Норел от тези двама джентълмени нарастваше с всеки изминал ден. Някога Чайлдърмас бе казал, че не знае какъв трябва да е този магьосник, който би ползвал услугите на Дролайт, но сега мистър Норел ползваше услугите му непрекъснато; Дролайт вечно се возеше във файтона на мистър Норел, натоварен с някакви дела на магьосника. Всеки ден идваше рано на „Хановер Скуеър“, за да съобщи на мистър Норел какво се говори в града, кой се издига, кой е в немилост, кой е задлъжнял, кой се е влюбил и така без да излиза от библиотеката си, мистър Норел знаеше за делата в града точно толкова, колкото всяка светска дама.
Може би по-неочаквана беше предаността на мистър Ласелс към каузата на английската магия. Обяснението обаче бе доста просто. Мистър Ласелс спадаше към онази порода неспокойни мъже, които презират всякакви постоянни занимания. Макар и с ясно съзнание за собствено превъзходство, той не си беше направил труда да овладее някакви конкретни умения или знания и на тридесет и девет години бе напълно непригоден за какъвто и да било пост или професия. Мистър Ласелс се оглеждаше около себе си и виждаше хора, които през всичките години на младостта си се бяха трудили усърдно и така се бяха сдобили с власт и влияние, и несъмнено им завиждаше. По тази причина за него бе добре дошло да стане главен съветник на най-великия магьосник на епохата и да се занимава с почтителните въпроси, отправяни му от кралските министри. Естествено, той полагаше големи усилия да изглежда същият безгрижен и безразличен джентълмен като преди, но в действителност бе готов ревностно да брани новопридобитото си значение. Една вечер двамата с Дролайт се разбраха по въпроса на бутилка портвайн в Бедфорд. Те се съгласиха, че за тих джентълмен като мистър Норел двама приятели са повече от достатъчно и сключиха споразумение взаимно да пазят интересите си и да попречат на всеки друг човек да оказва влияние върху магьосника.
Ласелс пръв наведе мистър Норел на мисълта за публикация. Горкият магьосник постоянно се сблъскваше с погрешните представи на хората за магията и вечно се оплакваше от повсеместното невежество по въпроса.
— Молят ме да им покажа феи — оплака се той веднъж — или еднорози, или други митични създания. Ползата от магиите, които съм направил, напълно им е убягнала. Те се интересуват само от повърхностни трикове.
Мистър Ласелс каза:
— Магиите прославят името ви, сър, но не помагат на хората да разберат мислите ви. За това са необходими публикации.
— Да, наистина — ентусиазирано възкликна мистър Норел, — и аз имам намерението да издам книга, точно както ме съветвате, но се боя, че ще ми трябват години, за да я напиша.
— О, напълно съм съгласен, книгата изисква много работа — вяло отбеляза мистър Ласелс, — но аз не говоря за книга. Имам предвид две-три статии. Смея да кажа, че всеки издател в Лондон или Бдинбург с удоволствие би публикувал ваш текст — можете да изберете някое от периодичните издания, но ако искате съвета ми, аз бих се спрял на „Единбург Ривю“. Едва ли има семейство в кралството с претенции за изисканост, което да не го чете. Няма по-бърз начин да разясните схващанията си на широк кръг от хора.