Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Аз съм Винкулус, магьосникът от „Треднийдъл Стрийт“!

— О! — възкликна мистър Норел, облекчен от факта, че събеседникът му не е свръхестествено създание. — И предполагам, идвате тук да молите за нещо? Е, можете да си вървите откъдето сте дошъл! Аз не ви смятам за свой събрат магьосник и няма да ви дам нищо! Нито пари, нито обещания за помощ, нито препоръки за пред други хора. Всъщност ще ви кажа какво смятам да направя…

— Пак грешиш, магьоснико! Аз не искам нищо за себе си. Дойдох да ти кажа каква е съдбата ти, както ми е отредено още от раждането.

— Съдбата ми? О, занимавате се с пророчества, така ли? — презрително попита мистър Норел. Той стана от креслото си и рязко дръпна шнура на звънеца, но слугата не се появи. — Е, наистина нямам какво да кажа на хора, които имат претенциите да пророкуват. Лукас! Пророчествата несъмнено са едни от най-вредните трикове, с които лешояди като вас заблуждават почтените хора. С магия не може да се вижда бъдещето и магьосниците, които твърдят, че не е така, са лъжци. Лукас! Винкулус се огледа.

— Чувам, че имаш всички книги, писани някога за магията — каза той. — Разправят, че си се сдобил даже с ония, които са изчезнали в пожара на Александрийската библиотека, и сигурно ги знаеш наизуст!

— Книгите и трудовете са основата на задълбочените изследвания и истинското познание — важно произнесе мистър Норел. — Магията трябва да почива на същата основа, на която и другите научни дисциплини.

Винкулус рязко се наклони напред и се надвеси над домакина с пронизващ, съсредоточен поглед. Без да има такова намерение, мистър Норел млъкна и протегна глава към Винкулус, за да чуе какво има да му довери.

— Протегнах ръка — зашепна гостът — и реките на Англия потекоха в обратна посока…

— Моля?

— Протегнах ръка — продължи Винкулус малко по-силно — и кръвта на враговете ми замръзна в жилите им… — той се изправи, разпери широко ръце и затвори очи като в своеобразен религиозен екстаз. Със звучен, ясен, проникновен глас продължи:

Протегнах ръка — мисъл и спомен излетяха от главите им като ято скорци;
враговете ми се сгърчиха като празни мехове.
Дойдох при тях от мъгла и дъжд;
дойдох при тях в среднощен сън;
дойдох при тях с ято гарвани, що порят северно небе по изгрев;
те се мислеха неуязвими, и дойдох при тях с писък, що раздира тишината в зимен лес…

— Да, да! — прекъсна го мистър Норел. — Наистина ли си мислите, че тези брътвежи са нещо ново за мен? Всеки луд на всяка улица крещи същите изтъркани безсмислици и всеки шарлатанин в будка с жълти пердета се прави на загадъчен, като рецитира подобни неща. Те се срещат във всяка треторазредна книга за магия, публикувана през последните двеста години! „Дойдох при тях с ято гарвани!“ Бих искал да знам какво означава това! Кой при кого е дошъл с ято гарвани? Лукас!

Винкулус не му обърна внимание. Звучният му глас надвика слабия писклив гласец на мистър Норел:

Дъждът направи врата за мен, та да мина;
скалите направиха трон за мен, та да седна;
три царства ми дадоха — да са мои навеки;
Англия ми дадоха — да е моя навеки.
Роб без име сложи сребърен венец;
роб без име стана крал в чужда земя…

— Три царства! — възкликна мистър Норел. — Ха! Сега разбирам накъде биете с тези безсмислици! Пророчеството на Краля Гарван! Е, съжалявам, че трябва да ви го кажа, но ако се надявате да ме заинтригувате с легенди за този джентълмен, ще се разочаровате. О, да, горчиво се заблуждавате! Няма магьосник, когото да презирам повече от него!27

Оръжията, що моите врагове вдигаха срещу мен, в Ада са почитани реликви;
плановете, що моите врагове крояха срещу мен, се пазят като свещени книги;
кръвта, що пролях по древните бойни полета, слугите на Ада събраха от земята и сипаха в съд от сребро и слонова кост. Дадох магия на Англия — ценно наследство,
но англичаните презряха моя дар.
Магията ще се изпише с дъжд на небето, но те не ще я прочетат;
магията ще се изпише на скалите, но умовете им не ще я съхранят;
зиме голите дървета ще бъдат черни писмена, но те не ще ги разгадаят…

— Рождено право на всеки англичанин е да се ползва от услугите на компетентни и добре образовани магьосници — прекъсна го мистър Норел. — А вие какво предлагате в замяна? Тайнствени брътвежи за скали, дъжд и дървета! Като Годблес, който казва, че трябва да се учим на магия от дивите животни в гората. Защо не от свинете в кочината? Или от бездомните кучета, питам аз! Това не е магията, която цивилизованите хора искат да виждат в съвременна Англия! — той хвърли злобен поглед към Винкулус и в този момент нещо привлече вниманието му.

27

Прието е да се смята, че Кралят Гарван е имал три царства: Англия, Феерия и загадъчна страна в далечния край на Ада.