Винкулус беше облечен доста небрежно. Мръсният му шал, омотан надве-натри около врата, разкриваше ивица мръсна кожа точно над ризата. На тази ивица се виждаше причудлива синкава заврънкулка, която приличаше на надраскана с мастило. Може би беше белег, останал от някоя улична свада, но по-скоро напомняше на онези варварски рисунки по кожата, разпространени сред жителите на островите в Южно море. Странно, че Винкулус, който съвсем не се чувстваше неудобно от това, че е влязъл без покана в чужда къща и крещи на стопанина й, като че ли се смущаваше от този белег и когато забеляза накъде гледа мистър Норел, сложи ръка на врата си и подръпна шала, за да закрие оголеното място.
— В Англия ще се появят двама магьосници…
От устата на мистър Норел се изтръгна подобие на възклицание, което започна като вик и завърши като тиха недоволна въздишка.
— О! Сега разбирам, че сте дошли тук с едничката цел да ме оскърбите! Лъжемагьоснико, вие завиждате на успеха ми! Не можете да разрушите магията ми, затова сте решили да очерните името ми и да разрушите покоя ми…
В този момент вратата се отвори и в стаята се втурнаха двама мъже.
— Лукас! Дейви! — истерично записка мистър Норел. — Къде се изгубихте? Лукас започна да обяснява нещо за шнура на звънеца. — Какво? Хванете го! Бързо!
Дейви, файтонджията на мистър Норел, беше също толкова мощен, колкото и останалите представители на тази професия, и притежаваше сила, развита в резултат на ежедневното противопоставяне на волята на четири охранени впрегатни коня в разцвета на силите им. Той стисна Винкулус за кръста и за врата. Неканеният гост енергично се съпротивляваше, като междувременно продължаваше да рецитира на мистър Норел:
Дейви и Винкулус се блъснаха в малка маса и събориха купчината книги, натрупани върху нея.
— А-а-а! Внимавайте! — провикна се мистър Норел. — За Бога, внимавайте! Ще разлеете мастилницата! Ще повредите книгите ми!
Лукас се присъедини към Дейви в опитите му да обуздае дивото боричкане на Винкулус, докато мистър Норел сновеше из библиотеката с бързина, невиждана у него от години, събираше книги и ги трупаше на безопасно място.
— Роб без име ще сложи сребърен венец — извика Винкулус задъхан: Дейви го стискаше за гърлото и определено правеше рецитацията му по-малко внушителна отпреди. Магьосникът напрегна сили за последно, освободи врата и гърдите си от хватката на Дейви и извика: — Роб без име ще стане крал в чужда земя… — После Лукас и Дейви го повлякоха навън от стаята.
Мистър Норел седна в креслото край огъня. Отново взе книгата си, но установи, че е прекалено развълнуван, за да се върне към четенето. Той се въртеше, гризеше ноктите си, крачеше из стаята, току се връщаше към книгите, които бе разместил в суматохата, и ги оглеждаше за следи от повреда (такива нямаше), но най-често отиваше до прозорците и тревожно надничаше през тях, за да види дали някой не наблюдава къщата. Към три часа в стаята се смрачи. Лукас се върна да запали свещите и да засили огъня. Веднага след него влезе Чайлдърмас.
— А! — възкликна мистър Норел. — Най-после! Чу ли какво се случи? Предателство ме дебне от всички страни! Други магьосници ме наблюдават и кроят планове да ме провалят! Мързеливите ми слуги пренебрегват задълженията си. За тях е напълно безразлично дали някой ще ми пререже гърлото! А колкото до теб, ти си злодей, най-лошият от всички! Казвам ти, че този човек изведнъж изникна в стаята — сякаш с магия! И когато позвъних и извиках, никой не дойде! Трябва да отложиш всичките си други дела. Единствената ти задача сега е да разбереш с какви заклинания си е послужил този човек, за да влезе в дома ми! Къде се е учил на магия? Какво знае?