Чайлдърмас иронично измери господаря си с поглед.
— Е, ако това е единствената ми задача, тя е вече изпълнена. Няма никаква магия. Една от слугините в кухнята е забравила прозореца на килера отворен и магьосникът е влязъл през него, тръгнал е из къщата и се е натъкнал на вас. Това е всичко. Никой не е дошъл, защото Винкулус е прерязал шнура на звънеца, а Лукас и другите не са ви чули да викате. Едва когато той се е разкрещял, слугите са дотичали веднага. Не е ли така, Лукас?
Лукас, който бе коленичил пред камината с ръжен в ръка, потвърди, че наистина е било точно така.
— И аз понечих да ви обясня, сър, само че вие не ме слушахте.
Но мистър Норел беше изпаднал в такова тревожно състояние заради предполагаемите магически сили на Винкулус, че в началото това обяснение съвсем не го задоволи.
— И все пак аз съм убеден, че той иска да ми навреди. Всъщност вече ми навреди достатъчно.
— Да — съгласи се Чайлдърмас, — и още как! Докато е бил в килера, е изял три пая с месо.
— И две пити сирене! — добави Лукас.
Мистър Норел бе принуден да признае пред себе си, че такива действия не прилягат особено на велик магьосник, но все пак за да се успокои докрай, трябваше да излее гнева си на някого. И тъй като Чайлдърмас и Лукас му бяха подръка, той започна с тях — произнесе дълга реч, окачествяваща Винкулус като най-големия злодей, живял някога, и завършваща с красноречиви намеци за това какво очаква безочливи и нехайни слуги като тях.
Чайлдърмас и Лукас, които откакто бяха на служба при мистър Норел, почти всяка седмица слушаха подобни неща, не се разтревожиха особено, а просто изчакаха, докато господарят им изрази възмущението си, след което Чайлдърмас каза:
— Като оставим настрана пайовете и сиренето, той е преминал през сериозни затруднения, за да ви посети, излагайки се дори на риск от обесване.
Какво толкова е искал?
— О! Да ми съобщи пророчество на Краля Гарван. Нищо оригинално. Точно толкова неразбираемо, колкото всяко подобно бръщолевене. Споменаваше се за някакво бойно поле, за някакъв трон и сребърен венец, но основното значение на това, което имаше да каже, според мен бе да се представи за магьосник, за какъвто очевидно се смята.
След като се успокои, че Винкулус не е страховит съперник, мистър Норел започна да съжалява, че изобщо е влязъл в спор с него. Каза си, че би било по-добре да запази надменно и гордо мълчание. Той се утеши със спомена за далеч по-безобидния вид на Винкулус, когато Лукас и Дейви го извеждаха от стаята. Постепенно тази картина, както и съзнанието за собственото му превъзходство откъм познания и способности му помогнаха да възвърне предишното си спокойствие. Но — уви! — това спокойствие се оказа краткотрайно. Защото след като отново разгърна „Езикът на птиците“, мистър Норел се натъкна на следния пасаж:
…В магията няма нищо друго освен дивия устрем на птицата, която се стрелва във висините. Няма друго създание на земята с такъв потенциал за магия. Дори най-слабите от тях могат да отлетят от този свят и неволно да достигнат Другите земи. Откъде идва вятърът, който брули лицето, който разлиства страниците на книгата? Там, където безгрижната магия на малките диви създания среща магията на Човека, където езикът на вятъра, дъжда и дърветата става разбираем, ще открием Краля Гарван…28
Следващия път, когато мистър Норел видя лорд Портисхед (а това стана два дни по-късно), той незабавно отиде при лорда и се обърна към него със следните думи:
— Надявам се, милорд, че в следващия брой на списанието ще отправите остри критики към Томас Ланчестър. Години наред аз се възхищавах от „Езика на птиците“, считайки го за смел опит за предоставяне на ясно и разбираемо определение за магията на Ауреатите, но след по-обстоен преглед открих, че текстът съдържа някои от най-лошите им характеристики… Той е загадъчен, милорд! Той е загадъчен!
14
ФЕРМА „РАЗБИТО СЪРЦЕ“
Януари 1808 година
БЛИЗО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ преди мистър Норел да дойде в Лондон с намерението да смае света с възраждането на английската магия, джентълмен на име Лорънс Стрейндж встъпи във владение на наследството си. То включваше полуразрушена къща, малко голо поле и планина от дългове и ипотеки. Това бяха наистина сериозни затруднения, но Лорънс Стрейндж си каза, че сред тях няма нищо, което голяма сума пари да не може да поправи, затова подобно на много други джентълмени преди и след него си постави за цел да бъде особено любезен с богатите наследници от женски пол и тъй като беше хубав мъж с изискани маниери и добри умения да води разговор, за нула време успя да заплени някоя си мис Еркуистоун, млада дама от Шотландия с 900 лири годишно.