После идва ред на прислугата. В дома на младата съпруга всички слуги са нови. Ако има спешна нужда от нещо — свещи, особен вид вилица, дебел плат, в който да се внесе горещият супник, — дали ще успеят да го намерят? В дома на лейди Поул на „Харли Стрийт“ номер 9 проблемите бяха тройно повече. Половината слуги бяха от Нортхамптъншир, от семейното й имение в Грейт Хитърдън, а останалите бяха отскоро наети в Лондон, а както всички знаят, между селската и лондонската прислуга има голяма разлика. Въпросът не се отнася точно до задълженията им. И в Нортхамптъншир, точно както и в Лондон, слугите трябва да готвят, да чистят, да поднасят и прислужват. Не, разликата е свързана повече с начина, по който се изпълняват тези задължения. Да кажем, че селски земевладелец в Нортхамптъншир отиде на гости у съседа си. Визитата приключва, слугата донася палтото на госта и му помага да се облече. Докато го прави, съвсем естествено е почтително да се осведоми за здравето на съпругата му. Гостът ни най-малко не се засяга и отговаря, като на свой ред задава въпроси. Може да е дочул, че бабата на слугата е паднала или се е порязала, докато е брала зелки в градината, и иска да разбере дали се е оправила. Земевладелецът и слугата населяват съвсем малък свят и се познават от детинство. Но в Лондон това никога не се прави. Лондонският прислужник не може да се обръща към гостите на господаря си. Той трябва да се държи така, сякаш не подозира, че на света съществуват такива неща като баби и зелки.
На „Харли Стрийт“ номер 9 селските слуги на лейди Поул постоянно се чувстваха неловко, бояха се да не сгрешат някъде и никога не бяха сигурни как да постъпят. Дори речта им се смяташе за неправилна и беше обект на подигравки. Нортхамптънширският им акцент не винаги бе разбираем за лондонските слуги (които, трябва да се признае, не полагаха особени усилия да го разберат), те използваха думи като „мачка“, „подглавка“, „багне“ и „кепенци“, когато трябваше да кажат „котка“, „възглавница“, „агне“ и „капаци“.
Лондонските слуги обичаха да си правят шеги със селската прислуга. Даваха на младия прислужник Алфред чинии със зловонна мръсна вода, като му казваха, че е френска супа, и го караха да я поднася за вечеря на другите слуги. Често изпращаха селските прислужници със съобщения до момчето на касапина, до хлебаря и до фенерджията. Съобщенията бяха на лондонски жаргон и селските слуги не разбираха нищичко от тях, но за момчето на касапина, хлебаря и фенерджията, които ги разбираха много добре, те бяха вулгарни и обидни. Веднъж момчето на касапина насини окото на Алфред заради това, което му беше казал, докато лондонските прислужници подслушваха и се кикотеха в килера.
Естествено, селските слуги редовно се оплакваха на лейди Поул (която познаваха цял живот) от начина, по който ги тормозят, и на лейди Поул не й беше приятно да научи, че старите й приятели са нещастни в новия си дом. Но тя бе неопитна и не знаеше как да постъпи. Нито за миг не се съмняваше в истинността на думите им, но се боеше, че може само да влоши нещата.
— Какво да правя, сър Уолтър? — попита лейди Поул.
— Какво да правите ли? — изненада се съпругът й. — Нищо. Оставете всичко на Стивън Блек. Стивън ще ги направи послушни като агънца и задружни като ято косове.
Преди да се ожени, сър Уолтър имаше само един прислужник — Стивън Блек — и доверието му към този човек беше безгранично. На „Харли Стрийт“ номер 9 Стивън носеше титлата „иконом“, но задълженията и отговорностите му далеч надхвърляха тези на обикновения иконом: той се срещаше с банкери и адвокати от името на сър Уолтър, преглеждаше сметките от имотите на лейди Поул и докладваше на господаря си за състоянието им, наемаше слуги и работници, без да се допитва до никого, ръководеше работата им, плащаше надници и заплати.
Разбира се, в много домакинства има прислужник, който по силата на забележителния си ум и способности се ползва с авторитет, необичаен за положението си. Но в случая със Стивън това бе още по-необичайно, тъй като той беше негър. Казвам „необичайно“, защото нима обикновено чернокожите не се ползват с най-малко уважение в дома? Колкото и да са трудолюбиви. Колкото и да са умни. И все пак Стивън Блек бе успял някак да обори този универсален принцип. Вярно е, че притежаваше известни предимства: красиво лице и висока, добре сложена фигура. Със сигурност от полза му беше и фактът, че господарят му бе политик, който с готовност демонстрираше либералните си възгледи пред света, поверявайки управлението на дома и делата си на чернокож слуга.