— Във всеки провинциален вестник излизат по две-три статии на тази тема — каза лорд Касълрей. — Завчера четох в „Бат Кроникъл“ за мъж на име Гибънс от „Милсън Стрийт“, който се събудил посред нощ, защото чул крадци да влизат в къщата му. Този човек имал богата библиотека с магически книги. Опитал да направи заклинание, което бил прочел, и превърнал крадците в мишки.
— Наистина ли? — попита мистър Канинг. — И какво станало с мишките?
— Разбягали се и се скрили в дупките на ламперията.
— Ха! — възкликна мистър Ласелс. — Повярвайте ми, милорд, не е имало магия. Гибънс е чул шум, уплашил се е, че може да са крадци, произнесъл е заклинание, отворил е вратата и е видял, че не са крадци, а мишки. Истината е, че от самото начало са били мишки. Всички тези истории накрая се оказват неверни. В Линкълн има неженен свещеник на име Малпас, който заедно със сестра си се занимава с това да проверява предполагаеми случаи на магия, и досега не са намерили и капка истина в тях.
— Те са такива почитатели на мистър Норел, този свещеник и сестра му! ентусиазирано добави мистър Дролайт. — Толкова се радват, че се е появил човек, който да възроди благородното изкуство на английската магия! Не могат да се примирят, че други хора разказват измислици и имат претенцията да повтарят неговите велики дела! За тях е непоносимо, че други хора си придават важност за сметка на мистър Норел! Приемат го като лична обида! Мистър Норел бе така любезен да им предостави няколко сигурни средства за несъмнено доказване на безпочвеността на тези твърдения и мистър и мис Малпас обикалят страната с файтона си, за да уличават тези измамници!
— Струва ми се, че сте твърде добронамерен към Гибънс, мистър Ласелс — намеси се мистър Норел с обичайния си педантичен тон. — Не се знае дали не е преследвал някаква злоумишлена цел с измисленото си твърдение. Най-малкото е излъгал за библиотеката си. Изпратих Чайлдърмас да я види и той каза, че в нея няма и една книга отпреди 1760 година. Нищо ценно! Абсолютно нищо ценно!
— Все пак да се надяваме — обърна се лейди Поул към мистър Норел, — че свещеникът и сестра му скоро ще се натъкнат на човек с истински магически способности — такъв, който да ви помага, сър.
— О, няма нито един такъв човек! — възкликна Дролайт. — Нито един! Разбирате ли, за да се подготви за забележителните си дела, мистър Норел е прекарал години наред в четене на книги. Уви, подобна отдаденост на интересите на родината се среща много рядко! Уверявам ви, че няма друг такъв човек!
— Но свещеникът и сестра му не бива да се отказват от търсенето — упорстваше лейди Поул. — От личния си опит знам колко труд изисква една-единствена магия. Помислете колко хубаво би било, ако мистър Норел имаше помощник.
— Хубаво, но малко вероятно — обади се мистър Ласелс. — Досега Малпас не са открили нищо, което да предполага съществуването на подобен човек.
— Но ако се съди по собствените ви думи, мистър Ласелс, те и не търсят! — каза лейди Поул. — Те имат за цел да изобличават измамници, не да търсят нови магьосници. За тях би било много лесно, докато обикалят с файтона си, да разпитват за хора, които правят магии и притежават библиотеки. Убедена съм, че това няма да ги затрудни твърде много. Те ще се радват да направят всичко по силите си, за да ви помогнат, сър (това бе адресирано към мистър Норел). И нека всички се надяваме, че скоро ще успеят, защото мисля, че сигурно се чувствате малко самотен в заниманията си.
Междувременно гостите бяха изпразнили съдържанието на около петдесет чинии и слугите се заеха да ги отнасят. Дамите се оттеглиха, а господата останаха да допиват виното си. Но те скоро установиха, че взаимната им компания им доставя по-малко удоволствие от обикновено. Бяха изчерпали всичко, което имаха да кажат по темата за магията. Клюкарстването за познатите им не ги забавляваше и дори разговорите за политика им се виждаха някак скучни. Накратко, те решиха, че им липсва компанията на лейди Поул и казаха на сър Уолтър — казаха, а не го попитаха, — че явно страда от отсъствието на жена си. Той отвърна, че не е така. Но гостите не му повярваха: всеизвестно е, че наскоро оженилите се господа никога не са щастливи далеч от съпругите си; и най-кратката раздяла може да потисне духа на младоженеца и да повлияе зле на храносмилането му. Гостите на сър Уолтър се запитаха едни други дали не им се струва, че домакинът изглежда кисел, и се съгласиха, че е така. Той отрече. О, сър Уолтър си придава смел вид, нали? Много добре. Но очевидно положението му беше плачевно. Гостите се смилиха над него и отидоха да се присъединят към дамите.