— Какво значи близка рода? Той рече, че госпожа Тахион си нямала близка рода.
— Роднини — поясни Касандра.
— И тя си няма никакви, така ли?
— Това не е чак толкова необичайно.
— Да — съгласи се Джони, — но обикновено все се намира някой братовчед в Австралия, за когото не си знаел.
— Нима?
— Ето, аз например съм имал братовчедка в Австралия и дори не подозирах за нея до миналия месец, тъй че не ще да е чак толкова необичайно.
— Положението на госпожа Тахион е ужасно. То е направо позор за обществото — рече Касандра.
— Какво значи това?
— Значи, че не бива да е така.
— Да няма роднини ли? Според мен тях не може да ти ги уреди Правител…
— Не това, а че няма дом и се скита из града и яде каквото намери. Нещо трябва да се направи.
— Ами например можем да й идем на свиждане — предложи Джони. — Съвсем наблизо е, в „Сейнт Марк“.
— И каква полза от това?
— Е, може пък да се поразведри.
— Знаеш ли, че почти всяко изречение го започваш с „Е“?
— Е…
— Едно свиждане в болницата не би променило отвратителното пренебрежение към бездомниците и душевно болните, не е ли така?
— Сигурно. Но пък може да й стане малко по-весело. Известно време Касандра мълча.
— Болниците чисто и просто ме притесняват, щом толкова искаш да знаеш. Пълни са със зарази.
— Можем да й занесем нещо, което тя обича. Пък и сигурно ще се зарадва, като разбере, че Виноват е добре.
— И миришат лошо — продължаваше Касандра, без да го чува. — Тая ужасна смрад на дезинфекционни препарати…
— Приближиш ли се до госпожа Тахион, хич няма да ги усещаш.
— Инатиш се само защото знаеш, че мразя болниците, нали?
— Аз… Ами, просто аз смятам, че е редно да отидем. Пък и си мислех, че си правила такива работи, за да спечелиш оная награда, на Единбургския херцог ли беше…
— Да, обаче тогава имаше СМИСЪЛ.
— Можем да отидем в края на часовете за свиждане, тъй че да не стоим много. Всички така правят.
— Ох, ДОБРЕ ДЕ — примири се Касандра.
— Ще е хубаво да й занесем нещо. Така трябва.
— Като например грозде или нещо такова?
Джони се опита да си представи как госпожа Тахион яде грозде. Нещо не се получаваше.
— Ще си помисля какво?
Вратата на гаража се люшна бавно напред, после назад. Вътре имаше:
Циментов под. Стар, напукан и просмукан с бензин. Прекосяваха го следи на животно, вградени в цимента, които предполагаха, че преди да се втвърди, през него е притичало куче. Това се случва навсякъде, където има късче мокър цимент. Освен това имаше някой и друг човешки отпечатък, вкаменен за вечността и сега изпълнен с черна грес и прахоляк. С други думи, беше си, кажи-речи, цимент като всеки друг. Освен това имаше и:
Пейка с инструменти.
По-голямата част от един велосипед, преобърнат наопаки и обкръжен от инструменти и велосипедни части, пръснати напосоки, което предполагаше, че някой се е усъвършенствал в изкуството на разглобяване на колела, без да усвои занаята на повторното сглобяване.
Една косачка, оплетена в градински маркуч — в гаражите вечно става така и този не е изключение.
Количка, претъпкана с всевъзможни найлонови торби, сред които се открояваха шест големи черни.
Малка купчинка буркани с кисели краставици там, където снощи Джони прилежно я бе подредил.
Остатъци от риба и пържени картофи. Ако говорим за Виноват, то котешката храна за него беше нещо, чийто вкус познаваха само другите котки.
Чифт жълти очи, които се взираха напрегнато сред сенките под пейката.
И толкова.
Глава 3
Торби с време
Честно казано, и Джони недолюбваше болниците. Хората, на които беше ходил на свиждане, в по-голямата си част не излизаха от болницата. И въпреки всякакви опити да се поразведри обстановката с цветя и картини, тя никога не изглеждаше предразполагаща. В края на краищата, там никой не влизаше по собствено желание.
Но Кърсти си я биваше да изнамира разни неща и да тормози хората, докато ги изнуди да й отговорят, тъй че намирането на отделението, в което бе настанена госпожа Тахион, не им отне много време.
— Това е тя, нали? — попита Касандра и посочи към редицата от легла. Тези, край които липсваха посетители, бяха няколко, но леглото на госпожа Тахион нямаше как да го сбъркаш.