Тя седеше на него, облечена в болнична пижама, с вълнената си шапка на главата, върху която бе нахлузила чифт лекарски слушалки.
Госпожа Тахион се блещеше насреща си и весело се подрусваше сред възглавниците.
— Изглежда доста щастлива — забеляза Касандра. — Какво ли слуша?
— Не бих могла да кажа със сигурност — отвърна сестрата. — Знам само, че слушалките не са включени към нищо. Вие нейни роднини ли сте?
— Не. Ние сме… — започна Касандра.
— Става дума за нещо като училищно поръчение — прекъсна я Джони. — Нали знаете, плевим градините на дядовците и бабите и тъй нататък.
Сестрата го изгледа странно, но вълшебната думичка „поръчение“ отново помогна, както обикновено. Тя подуши във въздуха.
— На оцет ли ми мирише?
Касандра метна кръвнишки поглед към Джони. Той се опита да си докара невинен вид.
— Просто донесохме малко грозде — обясни той и показа пликчето.
Примъкнаха столове към леглото. Госпожа Тахион дори не ги погледна.
Джони не я беше заговарял никога през живота си, освен дето й бе казвал „извинете“, случеше ли се да го сръга с количката. И сега не беше сигурен как трябва да започне.
Касандра се наведе и издърпа едната слушалка.
— Здравейте, госпожа Тахион! — каза тя.
Старицата престана да се друса и се вторачи в Касандра; после изгледа и Джони. Окото й беше насинено, а мръсната й бяла коса отпред изглеждаше като накъдрена на карфички, но в госпожа Тахион имаше нещо ужасяващо НЕУДЪРЖИМО.
— Тъй ли? Така си мислиш ти! — рече тя. — Обади се утре пак, хлебарю, и тогава ще ти го вземем баятия! Горкият дърт бабишкел, тъй ли викаш? Станала на хиляда години и заприличала на шушулка… Така си мислиш ти! Безплатно чене и корсети? Може, за който му харесва, ама не и за мене, най-сърдечно ви мерси! К’во, банани няма ли? Имах си аз къща, о, имах си, ама сега там е пълно с чернилки. Безобразници!
— Добре ли се грижат за вас? — поинтересува се Касандра.
— Хич не се притеснявай! Гледат ме като неписано яйце! Ха, тиквеници! Тик-так-бум! Тутманици! Помня аз, когато тука бяха само ливади, ама кой ли да ме слуша?
Касандра погледна Джони.
— Според мен тя е малко… объркана — каза тя. — Не разбира нищо от онова, което й казвам.
— Обаче и ние не разбираме нищо от онова, което тя ни казва — рече Джони, който, във всеки случай, през цялото време се чувстваше объркан.
Госпожа Тахион си нагласи слушалките и пак подхвана свойто буги-вуги.
— Не мога да повярвам — възкликна Касандра. — Извинете.
Тя смъкна слушалките от вълнената шапка и допря ухо до тях.
— Сестрата беше права — констатира тя. — Нищо не се чува!
Госпожа Тахион все така си се подрусваше весело на леглото.
— Всеки миг се ражда човек! — изкикоти се тя.
После намигна на Джони. Беше хитро намигване — „знам аз!“ — от страна на планетата Тахион към планетата Джони.
— Донесохме ви малко грозде, госпожа Тахион — каза той.
— Така си мислиш ТИ.
— Грозде — натъртено рече Джони. После отвори плика и показа промазаната хартия вътре, в която бяха увити рибата и картофките. Тя се облещи. Една мършава ръка се стрелна изпод завивките, сграбчи пакета и отново изчезна под одеялото.
— Златно момче, душичка — рече тя.
— Не говорете за това. Мда. Количката ви е при мен, пазя я. И Виноват е добре, макар че според мен нищичко не е хапнал, освен малко картофки и мойта ръка.
— Обвинявам господин Чембърлейн — рече госпожа Тахион.
Някъде звънна звънец.
— Ох боже времето за свиждане свърши, как летят само часовете срамота — избърбори Касандра и се изправи. — Много се радвам, че се видяхме госпожа Тахион извинете, но трябва да тръгваме — хайде Джони.
— Късмет-смет — рече госпожа Тахион. Тя кимна към Джони.
— К’во има по улиците, гусин мъжки?
Джони се опита да мисли като госпожа Тахион.
— Ъъ… знаци „Паркирането забранено“! — предположи той.
— Така си мислиш ТИ. Тия торби са чорби с време, гусин мъжки. Леко, колелетата! Тръгне ли ти нанякъде акълът, там трябва да върви и останалото. Днеска е тука, вчера го няма! Номерът е да го можеш! А?
Джони се взираше в пространството. Усещането беше такова, сякаш дълго време чуваше по радиото само пращене и после, само за секундичка, беше доловил съвсем ясен сигнал.
А сетне отново се изяви другата госпожа Тахион.