— Не — отвърна гой, — но аз знам коя година е.
Изпълзяха от падината и започнаха да се провират през храсталака.
Под тях се простираше покрито с шубраци поле. В дъното му се виждаха зеленчукови градини, после река, а зад нея се простираше град Блекбъри.
Това определено си беше Блекбъри. Виждаше се познатият комин на фабриката за гумени ботуши. Имаше също и още няколко високи комина. Джони никога досега не ги беше виждал. Човекът с кучето ги наблюдаваше от известно разстояние. И самото куче също. И двамата не изглеждаха особено джурасишки, макар че кучето изгледаше малко подозрително.
— Кв… — подхвана Клатето. — Ама вижте сега, какво става? Какво сте направили?
— Пътувахме във времето, нали ти казах — обясни Кърсти. — Ти не ме ли чу?
— Помислих си, че е някакъв номер! Помислих си, че просто се бъзикате! — Той погледна Джони много притеснено. — Ама то това си е бъзик, нали?
— Да.
Клатето се отпусна.
— Бъзик с пътуването във времето — допълни Джони.
Клатето като че пак се стресна.
— Извинявай. Но това си е Блекбъри, да знаеш просто градът е по-малък. Според мен се намираме на мястото, където тепърва ще строят търговския център.
— И как ще се върнем? — заинтересува се Йонеса.
— Ами според мене нещата сами ще се наредят.
— Това са просто халюцинации, нали така? — обади се Клатето. — Вероятно е от миризмата, дето лъха от количката. Само след минутка ще се освестим, само дето ще ни боли глава, но всичко ще си е наред.
— Значи нещата просто се нареждат? — попита Йонеса. Пак приказваше с онзи превзетия тон, тона, който издаваше, че е намислил нещо гадничко. — И как се връщаш?
— Святка и хоп, вече си там.
— Там, откъдето си тръгнал?
— Разбира се, че не. Само ако не си мърдал изобщо, тогава. Иначе се връщаш там, където се намираш сега и където ще си тогава.
Последва тишина — всички се бяха замислили над това.
— Искаш да кажеш — рече Бигмак, — че ако изминеш два-три метра, като се върнеш, ще си на два-три метра оттам, откъдето си тръгнал?
— Именно.
— Дори и ако там са ПОСТРОИЛИ нещо? — обади се Йонеса.
— Да… Не… Знам ли.
— Значи — продължи Йонеса, говорейки все така бавно и внимателно — ако там има много бетон, какво става тогава?
Всичките погледнаха Кърсти. Тя погледна Джони.
— Не знам — рече той. — Сигурно… ами, вграждаш се един вид.
— Буаа! — изкоментира Бигмак.
Клатето нададе стон. Понякога, когато ставаше въпрос за нещо много ужасно, мозъкът му работеше страшно бързо.
— Не искам да свърша в бетонна стена и само ръцете ми да стърчат навън!
— О, според мен не става така — обади се Йонеса. Клатето като че се поотпусна, но не съвсем.
— Ами как тогава? — полюбопитства той.
— Според мен, нали разбираш, всички атоми в тялото ти, нали така, и всички атоми в стената ще се опитат да заемат едно и също място по едно и също време и изведнъж ще се сблъскат, и…
— И какво? — прекъсна го Кърсти.
— И… ъъ… бум, тряс, лека нощ. Европа — обясни Йонеса — С ядрената физика не може да се спори, извинявайте.
— И ръцете ми няма да стърчат от стената? — Клатето като че не беше схванал докрай тази мисъл.
— Няма — успокои го Йонеса.
— Не и от някоя стена наблизо тука — ухили се Бигмак.
— Не го дразни — скара му се Йонеса. — Това е сериозно. На ВСЕКИ от нас може да се случи. Когато се приземихме, паднахме, нали така? Това не означава ли, че ако внезапно се върнем, ще щръкнем от пода на търговския център и ще причиним мигом атомен взрив?
— То една кутия от кока-кола да изпуснеш, и веднага вдигат пара — изкоментира Джони.
— Къде изчезна Клати? — зачуди се Кърсти.
Клатето изчезваше по посока на нивите. И крещеше нещо.
— Какво каза? — попита тя.
— Каза „Отивам си в къщи!“ — осведоми я Джони.
— Да, ама… — рече Бигмак. — Той сега тича нататък, дето… Ако ние сме там, където е центърът… където ЩЕ бъде… то тогава там е търговският комплекс. Точно на онова поле, дето той тича през него. — Присви очи. — Там ще построят „Кърис“.
— И как ще разберем, че всеки момент ще се върнем? — попита Йонеса.
— Ами въздухът като че започва да трепери — обясни Джони. — И после… бам! Ъъ… Ами какво ще стане, ако човек, връщайки се, улучи някой хладилник например? Също толкова зле ли е като бетонна стена?