Но на табелата над витрината пишеше: „ПУШЕТЕ ОРЛОВИ НОКТИ, Дж. Уилкинсън“.
— Орлови нокти?! — учуди се Бигмак.
— Очевидно е марка цигари — рече Кърсти.
Една кола ги задмина. Беше черна, но не злокобно черна като онази на хълма. По нея имаше кал и следи от ръжда. Изглеждаше така, сякаш някой се бе захванал с идеята да направи грамаданска подвижна форма за желиране на крем и някъде по средата, когато вече е било малко късничко, се бе отказал. Джони видя как шофьорът изпружи врат и се втренчи в тях.
Трудно беше да се прецени нещо по вида на хората из улиците. Имаше много палта и шапки в стоте нюанса на досадата.
— Не трябва да се мотаем така — рече Кърсти. — Хората ни гледат. Хайде да проверим дали не можем да се снабдим с вестник. Искам да знам кога е сега. Всичко изглежда толкова мрачно.
— Може би сме улучили Депресията — рече Джони. — Дядо ми все разправя как бил израсъл по време на Депресията.
— Няма телевизия, всички се носят демоде и една прилична кола не видях — забеляза Бигмак. — Нищо чудно, че всеки се депресира!
— Ох, Боже — възкликна Кърсти. — Виж какво, защо не се опиташ да внимаваш? И най-дребното нещо, което правиш, може сериозно да повлияе върху бъдещето! Разбра ли ме?
Те влязоха в магазинчето на ъгъла. Оставиха Бигмак отвън да пази количката.
Вътре беше тъмно и миришеше на дървесина.
Джони веднъж го бяха водили от училище на посещение на нещо като открит музей, където всичко си беше така, както е било през употребяваното по какво ли не предназначение Добро Старо Време. Доста интересно беше, макар че всеки внимаваше да не се издаде, защото ако не внимаваш, използват, че си смъкнал гарда, и успяват да ти набутат в главата образование. И това магазинче беше нещо такова, обаче вътре имаше неща, каквито ги нямаше в училищната лавка, като например котка, която дремеше върху чувала, или пък кучешки бисквити. И миризмата беше различна. Не миришеше само на дъски. Миришеше и на парафин, и на готвено, и на свещи.
Дребната очилата женица зад тезгяха ги изгледа внимателно.
— Да? С какво мога да ви бъда полезна?
После кимна към Йонеса и додаде:
— Самбо е с вас, нали, милички?
Глава 6
Доброто старо време
Виноват се беше излегнал върху торбите и мъркаше.
Бигмак наблюдаваше движението по пътя. Нямаше много коли. Две познати лелки се засякоха насред уличното платно и се разбъбриха, като от време на време ту едната, ту другата поглеждаше Бигмак.
Той скръсти ръце и прикри надписа ХЕВИ МЕТНАЛ.
После една кола спря точно пред него. Шофьорът излезе, попогледна го и тръгна надолу по улицата.
Бигмак се зазяпа в колата. Беше виждал такива само по телевизията, най-вече в ония сладникави филми, в които две жени, разполагащи с набор от най-различни шапки, постоянно се возят в някаква кола нагоре-надолу все по една и съща улица и се опитват да преметнат народа, че всичко това ужким става в други времена.
Ключовете си висяха на таблото.
Бигмак не беше престъпник. Той просто все се оказваше на местопрестъплението точно по времепрестъплението. Поради глупост. Поради ЧУЖДАТА глупост. Най-вече поради глупостта на онези, които си нямаха друга работа, та проектираха коли, които за някакви си десет секунди вдигаха 120 мили в час, а после ги продаваха на още по-глупави хора, интересуващи се само от тъпотии като това колко гълта колата и какъв цвят са й седалките. Какъв беше смисълът? Колите служеха за ДРУГО.
Ключовете си висяха на таблото.
Що се отнася до Бигмак, на практика той правеше услуга на подобни хора, като им показваше на какво всъщност са способни техните коли; а и това по никакъв начин не можеше да се нарече кражба, защото той винаги връщаше колите — е, при възможност, — и то в почти същата форма, в каквато ги беше взел. Човек би си помислил, че е редно собствениците на тези коли да се гордеят с това, че колата им може да профучи със 130 мили в час по околовръстното на Блекбъри, а не само да циврят.
Ключовете си висяха на таблото. На света съществуваха един милион места, където точно тези ключове биха могли да се намират точно в този момент, обаче те се намираха на таблото — това беше положението.
Стари коли като тая сигурно изобщо не можеха да развиват никаква скорост.
Ключовете си висяха на таблото. На таблото — упорито и примамливо.