Разбира се, така си беше. Той ще е там, помисли си Джони. Можеше да се върнат и след десет години, и той пак щеше да си е там. Кат на запис — можеш да си го пуснеш, да го превъртиш напред, да го върнеш, всичко си е на мястото. А по-късно същата нощ бомбите щяха да паднат над „Парадайс Стрийт“ — и тази нощ също щеше да съществува там, на записа. Завинаги. И да съществува всяка секунда. Като малка вкаменелост.
Кърсти награби количката и я затика по стъпалата към тротоара.
— Техните ще се притеснят — несигурно рече Йонеса.
— Не, няма — отвърна Кърсти. — Защото можем да го върнем ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ.
— Така ли? Ами що тогава не виждам да сме го довели? — възрази Йонеса. — Искаш да кажеш, че всеки миг можем да цъфнем тук с Клатето и да си кажем: „Ей, здрасти на всички нас, ей ви го Клати, аре чао?“
— Ох, боже мили — изпъшка Кърсти. — Това не мога да го мисля. Не можеш да мислиш за това как се пътува във времето, ако имаш логична мисъл.
Йонеса се обърна и погледна Джони в очите.
— О, не! — възкликна той. — Пак се е отнесъл…
Всичко си е там и чака, мислеше си Джони. Това му е номерът на времето. Няма значение колко години ще трябват, за да се конструира машина на времето. Можем всичките да измрем и еволюцията да почне наново от къртиците например, и да минат още милион години, но рано или късно някой ще изнамери средството. Може дори изобщо да не е машина. Може би просто ще проумеят какво точно ПРЕДСТАВЛЯВА времето — също както някога всички ги е било страх от светкавиците и един ден някой им казал: вижте какво, това нещо можете да си го държите в шишенца, и после „това нещо“ вече си било най-обикновен ток. Но всъщност няма значение, защото схванеш ли веднъж как да използваш, всичко си седи на мястото и те чака. Ако някои някога, когато и да е, в цялата вселенска история изнамери начин за пътуване във времето, то те можеха днес да бъдат тук.
А после се сети за бомбардировачите, които надничат през облаците към къщите, за момченцата с топката и за всички онези излъскани прагове…
— Ъъ? — обади се той.
— Дайте поне да пийнем нещо. — И Кърсти непоколебимо затика количката към центъра.
Изведнъж тя се закова на място.
На Джони не му се беше случвало често да я види шокирана. Кърсти обикновено се справяше с ужасните и с неочакваните неща, като им се ядосваше. Но сега се закова на място и пребледня.
— О, не… — промълви тя.
Улицата се спускаше надолу по хълма от старата църква към светофарите в ниското.
По пряката се носеше с гръм и трясък претоварена количка за пазаруване, а в нея се бяха вкопчили момче и момиче.
Докато гледаха, количката се килна настрани като яхта срещу вятъра, завъртя се на деветдесет градуса и хлътна в паркинга на търговския център „Нийл Армстронг“.
Дълга черна кола я последва.
Беше забравил за колата. Може би наистина съществуваха тайни общества. Може би съществуваха и мъжете в черно, които се возеха в дълги черни лимузини и казваха неща от сорта на „Тук е истината“, и идваха да те проверяват, ако се забъркаш с окултното.
Джони виждаше наум карта. Но карта на времето.
У тях се бяха придвижили във времето. Но Йонеса беше прав — вероятно можеш да се движиш във времето като влак по релси и да се прехвърлиш на други релси, мъничко по-напред. Всъщност ти се движиш в пространството.
И го беше направил пак, когато им се стори, че на светофара ще умрат. А черната кола бе изчезнала… защото в ТОВА време тя не съществуваше. Определено не я видя, когато се огледа назад.
Но сега се бяха върнали във време, в което тя съществуваше.
Колата спря пред търговския център. Чувство на абсолютна сигурност обля Джони. Зарежи я тая за полицията на времето. Полицаите трябва да си имат хубавички логично мислещи мозъци, а за да се оправяш с времето, ти трябва мозък като на госпожа Тахион.
Но имаше и някой друг, който ЗНАЕШЕ къде ще се намира той днес, нали така?
Защото… ами ако, да речем, не се беше върнал? Ами ако, да речем… се беше върнал и беше оплескал работата?
Той се втурна да бяга.
Профуча на зигзаг през платното. Една кола му свирна с клаксон.
Отсреща на паркинга мъж в черно с черни очила и черно бомбе излезе от колата и се втурна към сградата.
Джони прескочи ниския зид и залъкатуши сред купувачите и количките им за пазаруване…