— Идваме да си те приберем — отвърна Джони. — Няма проблеми.
— Точно така. Никакви проблеми — подкрепи го Йонеса. — Всичко е наред.
— Да бе, няма нищо. Нищо няма — додаде Бигмак. — Ъъ, такова… ти нали не се… не се чувстваш СТАР?
— Какво? Че то са минали само пет минути! — учуди се Клатето.
— Такова… ей т’ва е за тебе — рече Бигмак и извади нещо плоско и квадратно от джоба си. Беше доста поопърпано, но въпреки това представляваше единствената опаковка от стиропор, която съществуваше на този свят в момента.
Беше хамбургер — Биг Клат… Един с всичко.
— Ти да не го сви? — попита Йонеса.
— Е, ми той, дъртият, нали рече, че нямало да го яде — оправда се Бигмак. — И щяха да го изхвърлят. Е, щом са щели да го изхвърлят, значи не съм го крал! Пък и без това той си е негов, тъй де, щото нали…
— Ти това нали НЕ СМЯТАШ да го ядеш? — припряно рече Кърсти. — Изстинал е, мазен е и е бил в джоба на Бигмак, за бога.
Клатето извади сандвича.
— Ще го изям, пък ако ще и жираф да го е близал — рече той и захапа вкамененото хлебче. — Ей, ма то т’ва не е лошо бе! От кои е? — Той погледна лицето, отпечатано на опаковката. — Кой е тоя дъртия пръч с брадата?
— Ами просто някакъв си дърт пръч — вдигна рамене Джони.
— Да бе, хич изобщо въобще не го знаем кой е — добави Бигмак.
Клатето ги изгледа подозрително.
— К’во става тука?
— Виж какво, сега не мога да ти обясня — рече Джони. — Ти, значи, си… заседнал тук. Мдаа. Явно нещо се е изпортило по трасето. Мдаа, Станала е засечка, значи.
— Каква засечка?
— Ъъ… ми доста голяма засечка.
Клатето спря да яде. ТОЛКОВА сериозно беше.
— Колко голяма?
— Ъъ… такова… ами значи ти няма да се родиш… такова де, ъъъ.
Клатето се оцъкли насреща му. После впери поглед в недоядения сандвич.
— Аз тоя сандвич ям ли го?! Това тук мойта захапка ли е?!
— Виж сега, съвсем просто е — обади се Кърсти. — Ти тука си жив, нали, обаче като дойдохме първия път, явно е станало нещо, което е променило историята. И сега съществуват две истории. В едната си бил роден, обаче нещата са се променили, а когато се върнахме, попаднахме в другата история, в която не си се раждал. И сега просто трябва да сложим нещата в ред и всичко ще се оправи.
— Ха! Да не би и ти да имаш цял рафт с касети от „Стар Трек“? — попита Клатето.
Кърсти го изгледа като тресната.
— Какво да си имам, казваш? — попита тя. — Е, имам една-две… Няколко… не са много… пък и да имам, какво? Хич не ги и поглеждам даже!
— Ей! — светна лицето на Йонеса. — Имаш ли я оная, дето тайнствената сила…
— Млъкни бе! Млъкни най-сетне! Това, че сериалът случайно е точно отражение на обществените тревоги от края на двайсети век, не означава, че можеш да дразниш хората само защото са проявили научен интерес!
— Имаш ли си униформа като от „Стар Трек“?
Кърсти се изчерви.
— Ако ти или който и да е от вас каже на някого, ще се вкара в големи неприятности — рече тя. — Сериозно ви говоря!
Джони отвори вратата на църквата. Навън сряда следобед преминаваше в сряда вечер. Ръмеше. Той вдиша дълбоко въздуха на четирийсет и първа година. Миришеше на въглища, на туршия и на мармалад с лек дъх на запалена гума. Хората произвеждаха разни неща. Всичките тия комини…
През 1996-а в Блекбъри никой нищо не произвеждаше. Имаше фабрика, в която сглобяваха компютри, и някакви големи складове, и Регионален щаб на Отдела за пътни знаци. Хората само си прехвърляха разни неща от едно на друго място и пресмятаха сметки.
— Е, гледам научнофантастични филми — обади се зад него жален глас. — Но просто за да съм в крак с тенденциите в киното. Не е като да седя пред екрана и да викам „Ауу, как ги изпържи с лазера!“.
— Никой не е казал такова нещо — обади се Йонеса.
Успяваше да докара вбесяващо разумен тон.
— Ама ти така и не щеш да ме оставиш на мира, а?
— Изобщо няма да ти го споменавам повече!
— Ако го споменем, току-виж довтасат група побеснели вегани да ни разпарчетосат! — обади се Бигмак.
— Не бе, веганите са тия, дето не ядат животински продукти — поправи го Йонеса. — Вулканци, искаш да кажеш. Вулканците са ония със зелената кръв…
— Абе що не млъкнете най-после всичките? Аз не съм се и раждал даже, пък вие ми приказвате за разни тъпи извънземни! — оплака се Клатето.