— Не! — кресна Клатето.
Лицето му беше станало алено от гняв.
— Няма да оставам пак сам тука! Аз съм заседнал тук, сещате ли се? Ами ако не се върнете?
— Разбира се, че ще се върнем — успокои го Джони. — Този път се върнахме, нали?
— Да, ама ако другия не се върнете? Ако ви сгази камион например? И какво ще правя тогава аз?
Джони се сети за продълговатия плик във вътрешния си джоб. Йонеса и Бигмак бяха забили поглед в краката си. Дори и Кърсти се беше извърнала встрани.
— Ей — обади се подозрително Клатето. — Вие сте пътували във времето, нали така? Да не се е случило нещо ужасно?
— Нищичко не знаем! — заяви Бигмак.
— Точно така — подкрепи го Кърсти.
— Кой, ние ли? Хал хабер си нямаме от нищо! — измънка нещастно Джони.
— Особено от хамбургерите, от тях пък хич! — подкрепи го с готовност Бигмак.
— БИГМАК! — изстена Кърсти.
Клатето ги изгледа кръвнишки.
— Да бе, да! — измрънка той. — Пак си играем на „Дай да избъзикаме стария Клати“, така ли? Е, аз оставам с количката, ясно? И тя никъде няма да мърда без мене, разбрахме ли се?
Той ги изгледа всичките поред. Предизвикваше ги да му възразят.
— Добре, аз оставам с тебе — склони Бигмак. — Мен и без това, тръгна ли нанякъде, ще ме опушкат.
— Ама вие какво смятате да правите на Блекдаун? — продължи Клатето. — Да намерите тоя господин Ходър и да му кажете да се ослушва много внимателно? Да му махнете ушната кал? Да го нахраните с моркови?
— Те са за добро зрение — поправи го Йонеса. — Баба ми ми е казвала как едно време вярвали, че морковите помагат да виждаш в…
— На кой му пука!
— Не знам какво можем да направим — рече Джони. — Но… Нещо се е объркало, нали така? Може би не са успели да съобщят. Ние трябва да се погрижим за това.
— Вижте — посочи Кърсти.
Слънцето вече бе залязло и бе оставило подир себе си зарево. А над хълма Блекдаун се трупаха облаци. Черни облаци.
— Гръмотевична буря — рече тя. — Винаги оттам идват. В далечината се разнесе тътен.
Когато се изкачиха по хълма, Блекбъри им се видя много по-малък. Голяма част от него изобщо липсваше.
— Нямаше ли да е страхотно, ако можехме да обясним на всекиго къде и как ще сбърка? — рече Джони, щом спряха да си поемат дъх.
— Никой няма да ни слуша — отвърна Йонеса. — Да речем, ако през деветдесет и шеста ти цъфне някой и почне да ти разправя, че бил от две хиляди и четирийсета, и после тръгне да нарежда кой какво трябва да прави, то какво ще стане? Ще го арестуват, нали така?
Джони се загледа напред. Залезът се промъкваше през решетките на разгневените облаци.
— Отрядът трябва да се е разположил в Тъмпс — обади се Кърсти. — Там горе има една стара мелница. По време на войната е била нещо като наблюдателница. Искам да кажа, тя е наблюдателница в момента.
— Защо го казваш чак сега?
— Защото сега е друго.
Тъмпс — това бяха пет могили на върха на хълма. На тях отглеждаха изтравниче и разни билки. Разправяха, че вътре били погребани мъртви крале по времето, когато врагът се е намирал на една ръка разстояние от тебе, а не на три километра над главата ти.
Облаците се снишаваха. Задаваше се една от обичайните за Блекбъри бури — нещо като разгневена мъгла, която обгръщаше хълмовете.
— Знаете ли за какво си мисля? — обади се Кърсти.
— За телефонните кабели — отвърна Джони. — При гръмотевична буря телефонните кабели се прецакват.
— Точно така.
— Но полицаят нали каза, че тия имали мотор — обади се Йонеса.
— Пали без засечка, тъй, а? — рече Джони. — Спомням си, че дядо ми казваше, че за да ти дадат книжка за „Блекбъри фантом“, трябвало първо да се научиш да го буташ петдесет метра, като през цялото време ругаеш. Ама като запалел, нямало спиране!
— Колко време остава до… нали разбираш… до бомбите?
— Около час.
Което означаваше, че самолетите вече са на път, помисли си Джони. Мъжете бяха излезли на пистите и зареждаха самолетите с бомби. А други мъже седяха около голяма карта на Англия, само че с надписи на немски, и на нея Слейт бе отбелязан с молив. Блекбъри най-вероятно изобщо го нямаше на картата. А после щяха да станат и да излязат, да се качат на самолетите и да излетят. Хората вътре в самолетите щяха да извадят техните си карти и да почнат да драскат по тях кръстчета над Слейт. Вашата мисия за тази вечер: бомбардирайте складовете в Слейт.