— Къде е Майкъл? — викна тя. — Къде е? Някой да го е виждал? Обърнах се за две секунди да взема Адолф и Сталин и той изхвърча през вратата като…
— Едно момче със зелена жилетка ли? — попита Клатето.
— С очила? И с уши като дръжките на Световната купа? Търси си шрапнел.
— Нищо ли му няма? — въздъхна облекчено тя. — Не знам какво щях да обяснявам на майка му!
— Добре ли сте? — обади се Бигмак. — Боя се, че къщата ви е малко, по-сплескана отпреди…
Госпожа Денсити огледа останките от номер девет.
— Ох, нищо. И по-лоши неща стават — рече тя разсеяно.
— Така ли? — изуми се Бигмак.
— Цяло щастие е, че не бяхме вътре — обясни госпожа Денсити.
Захрущяха тухли. Един пожарникар се зададе през отломките.
— Добре ли сте, госпожа Денсити? — попита той. — Вие като че сте последната. Искате ли едно хубаво топло чайче?
— О, здравей, Бил.
— А тези тук младежи кои са?
— Ами ние… ние просто помагахме — обясни Клатето.
— Така ли? О, добре. Ами тогава бягайте по-далечко и двамата. Според нас в номер дванайсет има бомба, която не е избухнала. — Пожарникарят се позагледа в дрехите на Бигмак, после сви рамене. Сетне внимателно пое аквариума от госпожа Денсити и я прегърна с другата ръка през раменете.
— Хубаво топло чайче и одеяло — рече той. — Точно това ви трябва, нали? Хайде, миличка.
Момчетата ги наблюдаваха как се промъкват и лазят през камарите тухли.
— Бомбят те, а после ти дават чайче? — изуми се Бигмак.
— Май е по-добре, отколкото да те бомбят и после никога вече да не се налага да ти сипват чайче — отбеляза Клатето. — Както и да е…
— Йййюуууууммм!!! — изкрещя някой зад тях.
Обърнаха се. Дядото на Клатето се беше покачил на една купчина тухли. На фона на пламъците приличаше на малко дяволче. Беше целият омазан в сажди, размахваше нещо във въздуха и се правеше на самолет.
— Това ми прилича на… — обади се Бигмак.
— Парче от бомба! — вирна нос момчето. — Почти цялата задна перка! Не познавам никой, който да има почти цяла задна перка!
Той пак размаха във въздуха изкривеното желязо.
— Ей… момче? — обади се Клатето.
Момчето смъкна надолу перката.
— Ти, такова… харесваш ли мотори?
— О, не! — прекъсна го Бигмак. — Не бива нищо да му казваш за…
— Я млък! — сряза го Клатето. — Ти си ИМАШ дядо, нали!
— Да, но мога да го виждам само в присъствието на надзирателя.
Клатето погледна момчето.
— Това моторите са много опасно нещо — отбеляза той.
— Като порасна, ще си купя голям, голям мотор! — заяви дядо му. — С ракети и картечници и с всичко! Ииииу-ууммммм!
— О, на твое място не бих го направил — възрази му Клатето с онзи особен тъповат тон, с който говореше на малките дечица. — Нали не искаш да се блъснеш с него някъде и да го разбиеш?
— О, няма да се блъсна! — заяви уверено дядо му.
— Дъщерята на госпожа Денсити е много сладко момиченце, нали? — отчая се Клатето.
— Много е гадна и миризлива! Йййуууууммм! А пък ти си дебееел!
Дядото се затича надолу. Видяха как сянката му се стрелка между пожарникарите, а сегиз-тогиз се чуваше „Вууумммм!“.
— Хайде — подкани го Бигмак. — Давай да се връщаме при църквата. Човекът рече, че май една от бомбите не е избухнала…
— Хич не искаше да ме послуша! — оплака се Клатето. — Аз на негово място щях да се послушам!
— Да бе, да — подкрепи го Бигмак.
— Щях, ти казвам!
— Да бе, да. Аре, аре.
— Щях да му помогна, ама той като не ме слуша! Аз знам какво ще стане! Защо не ще да ме слуша? Можех страшно да му улесня живота!
— Добре де, вярвам ти. Сега да ходим, става ли?
Стигнаха църквата точно когато Джони и другите дотичаха по улицата.
— Как сте тука? — попита Кърсти. — И защо така сте целите омазани в сажди?
— Спасявахме хора — обясни гордо Клатето. — Така да се каже.
Загледаха се към разрушената „Парадайс Стрийт“. Хората стояха на малки групички или бяха приседнали върху развалините. Няколко дами с натруфени шапки бяха подредили маса, върху която имаше самовар. Тук-там все още пламтяха пожари, а от време на време се чуваха трясъци и дрънчене, когато някой изхвърлен твърде нависоко буркан с лучена туршия тупваше на земята, покрит с ледена корица.
Джони се оглеждаше.
— Всички са живи, Джони — обади се Клатето, вперил съсредоточен поглед в него.