Сигурно трябваше да каже на някой служител на реда за количката. Тя беше на госпожа Тахион (всъщност вероятно принадлежеше на господин Теско или на господин Безопасен Изход) и ако я задържеше, това можеше да се сметне за кражба.
Щом влезе вътре, телефонът иззвъня. Имаше два начина да разбере, че се звъни. Първо, по самото звънене. И, второ, защото дядо му викна: „Телефонът!“ — той никога не вдигаше слушалката, когато смяташе, че има кой друг да я вдигне.
Джони се запъти към телефона.
— Извинете, може ли да говоря с… — обади се Йонеса с гласа за пред родители.
— Аз съм, Йонес — прекъсна го Джони.
— Ей, нали се сещаш за госпожа Тахион?
— Разбира се, че…
— Е, снощи майка ми била дежурна в болницата. Цялата била в синини и рани — госпожа Тахион, де, не майка ми. Някой май наистина я е маризил здраво, тъй рече. Майка ми го рече де, не госпожа Тахион. Казва, че трябвало да се обадим в полицията.
— И за какво?
— В случай че сме видели нещо. Пък и… такова… Някой може да реши, че сме били… тъй де, ние.
— Ние?! Ама нали ние викнахме линейката!
— Знам, знам. Бъг, такова… ти нали й взе количката?
— Е, че там ли да я оставим!
— Знам, знам. Да, ама… Бигмак нали и той беше с нас…
Всъщност тъкмо тук беше проблемът. Не че Бигмак беше ЛОШ по душа. Вярно, с най-голямо удоволствие обстрелваше хората с въображаеми ядрени ракети, обаче инак и муха не можеше да убие, освен може би ако наистина беше някоя адски досадна муха, която го е притеснила много, ама много. Както и да е, с колите той наистина имаше проблем, особено с големите и бързите коли с ключове на таблото. Пък и си беше скинар, с едни такива грамадански ботуши.
Според сержант Камли от Полицейския участък в Блекбъри Бигмак беше виновен за всяко неразкрито престъпление в градчето, макар на практика да беше виновен максимум за десет процента от тях. Самият му вид сякаш му докарваше неприятности. Погледнеше ли Бигмак, никой не би си помислил, че е абсолютно невинен.
— Пък и Клатето също — добави Йонеса.
А пък Клатето би признал какво ли не, стига да го сплашиш малко. Всички големи непонятни загадки на света — Бермудският триъгълник, чудовището Неси — можеха да намерят обяснение за половин час, само като понатиснеш малко Клатето.
— Тогава ще отида сам — предложи Джони. — Така е по-просто.
Йонеса въздъхна облекчено.
— Благодаря ти.
Щом Джони затвори телефона, той мигом иззвъня отново. Още преди да е вдигнал слушалката до ухото си, от нея се разнесе:
— Ало? Ало?
— Ъъ… ало? — рече той.
— ТИ ли си? — обади се отсреща женски глас. Не че беше точно неприятен, но притежаваше някаква острота и способност да те срязва. Сякаш ти казваше, че ако ти не си ти, то сам си си виновен. Джони го позна веднага. Това бе гласът на една, която набираше погрешно и после се оплакваше, че й вдигали разни, с които не желаела да разговаря.
— Да. Ъъ… мда. Здравей, Кърсти.
— Касандра по-точно.
— О… Да де — поправи се Джони. Трябваше да си запише някъде. Кърсти си сменяше името горе-долу толкова често, колкото си сменяше и дрехите. Е, напоследък поне се придържаше към имена, започващи с К.
— Ти чу ли за старата госпожа Тахион?
— МАЙ да — отвърна Джони предпазливо.
— Очевидно някаква банда хулигани са я пребили снощи. Изглеждала така, сякаш бомба я е ударила. Ало? Ало? Ало?
— Тук съм — обади се Джони. Някой като че му беше натъпкал стомаха с лед.
— Не мислиш ли, че е срамота?
— Ъъ… мисля.
— Единият бил черен.
Джони изгледа телефона презрително. Йонеса му беше обяснил как стоят нещата. Беше му казал, че ако някой от прадедите му навремето е бил тръгнал с огромната орда от милиони варвари на Атила, хунския вожд, и е бил участвал в опустошаването на Древния Рим, то хората непременно щели да си спомнят, че един от ордата е бил черен. И това Йонеса, който събираше записи на духови оркестри, имаше колекция от кибритени кутийки и беше известен превземко.
— Ъъ — каза той. — Ние бяхме. Такова де, не сме я били НИЕ, обаче я намерихме. Аз извиках линейката, а пък Йонеса се опита… Той съвсем определено се КАНЕШЕ да й окаже първа помощ…
— Не се ли обадихте в полицията?
— Не…
— Честно казано, не знам какво щеше да стане, ако ме нямаше мен! Трябва да им се обадиш сега. Чакам те след половин час в участъка. Нали познаваш часовника? Когато голямата стрелка сочи…