— Моля, седнете. Имате ли нещо против, ако си сваля обувките? Без значение колко дълго трябва да ги нося, винаги съм нетърпелив да ги събуя.
— Апартаментът е ваш. Отпуснете се.
Младата жена седна на канапето. Това беше още едно от нещата, които бе чула за Новите видове от екипа. Повечето от тях не обичаха да слагат обувки, предпочитаха да ходят боси, тъй като никога не бяха носили в килиите. От първа ръка знаеше, че жените не бяха любителки и на бельото. Зачуди се, дали същото важи и за мъжете, и тази мисъл я накара да се усмихне. Дали Джъстис беше гол под дънките? Кажи нещо, нареди на устата си, за да държи ума си далеч от тази тема.
— И аз не харесвам да бъда обута през цялото време. Когато се прибера у дома, още от вратата ги изритвам от краката си, и не ги слагам, докато не ми се наложи да изляза.
Джъстис седна, за да се събуе. Той отлепи каишките от велкро и издърпа обувките от краката си. Джеси се ухили, когато съзря големите му боси ходила. Явно мъжът прекалено много мразеше чорапите, защото не носеше такива. Вероятността да е гол под тези дънки беше голяма. Тя бе почти готова да заложи на това.
Когато Джъстис стана, вниманието й се съсредоточи върху скута му, без да знае защо. Погледът й обходи тялото му и бузите й почервеняха леко. Мъжът се вторачи в нея с присвити очи, очевидно бе забелязал интереса й към предната част на панталоните му.
— Защо ме зяпате? Да не би да съм забравил да си вдигна ципа? — присегна се и прокара пръсти през скута си.
Джеси поклати глава, смутена още повече.
— Не, не сте забравили.
— Тогава какво гледате? — Той премигна учудено. — Петно ли имам? Може би съм се окапал, докато обядвах? — Наведе се леко напред и погледна, преди да се изправи. — Не виждам нищо.
Младата жена се поколеба, Новите видове харесваха прямотата. Това бе нещо, което знаеше със сигурност за тях. Те много ценяха честността.
— Вие не харесвате обувките и не носите чорапи. Знам, че жените ви не носят бельо, та се чудех дали същото важи и за мъжете. Опитвах се да преценя дали носите нещо под дънките или не. Но не мога да отгатна. Съжалявам. Това беше изключително грубо от моя страна.
Джеси очакваше той да се обиди или може би ядоса. Вместо това, очите му се присвиха и от гърлото му изригна дълбок смях. Беше приятно изненадана, че на него му е забавно.
— Разбирам. Нося бельо. Намирам плата на дънките малко груб за чувствителната ми кожа и може да ме претъркат. Харесва ми да нося плътен мек памук под панталоните.
Джеси се чудеше, колко ли е чувствителна плътта му там, където „плътният мек памук“ я покриваше. Боксерки или слипове предпочита? Или може би плувки? Надяваше се да не е така. Последните бяха избор за бельо на бившия й съпруг, не би искала да открие, че Джъстис има нещо общо с Конър.
Входният звънец пропя и отвлече вниманието и на двамата. Джъстис се отправи към вратата, грациозните му дълги крака го понесоха бързо натам.
— Това е вечерята ни. Нямам маса за хранене, имате ли нещо против да хапнем на масичката за кафе?
В съзнанието й се мярна картината как мъжът лежи по гръб, за предпочитане гол, а тя яде храна, сервирана върху мускулестото му тяло. Бързо избута образа в най-далечната част на съзнанието си. Дявол да го вземе, спри! Той е шеф на твоя шеф.
Мисли, като тези ще ти докарат само уволнение. Престани да фантазираш за Джъстис! Концентрирай се върху нещо друго и му отговори!
Той беше толкова внимателен и учтив. Това я удиви много, тъй като знаеше на какво е бил подложен в лабораторията за тестване.
— Идеално! У дома никога не използвам масата в трапезарията. — Тя се засмя. — Аз съм от хората, които гледат телевизия, докато похапват върху масичката за кафе. Знам, че това е много лош навик, но живея сама. Така се занимавам с нещо, без да се налага да зяпам в празното пространство.
Джеси не можеше да види с кого разговаря Джъстис, но разговорът им беше кратък. Домакинът й издърпа сребриста количка в стаята и затвори вратата. На горния й плот имаше четири покрити блюда, а на другия под него половин дузина различни газирани напитки и четири малки покрити съда. Мъжът избута количката по килима до ръба на масичката за кафе.
— Можете да си изберете каквото желаете. Поръчах неща, които харесвам, така че ще ям каквото остане. — Той вдигна похлупаците и ги метна към мекия стол наблизо. Имаше великолепен мерник, всеки капак перфектно се приземи върху седалката.