— Джеси? Размърдай си задника към вратата и се прибери вкъщи. И никога повече не стъпвай в този бар!
Е, стига толкова. Тя отвори очи и се отказа от опита си да запази самообладание.
— Аз работя за вас, но сега е моето свободно време. Знам, че всеки се страхува от вас, защото вие сте Джъстис Норт, но познайте какво? Вие не сте мой лидер. Отказвам се, ако това е начинът, по който ще се отнасяте с мен всеки път, когато отида някъде. Това ще ви направи ли щастлив? Сега ще се прибера вкъщи и веднага ще си стегна багажа. Нямам нужда от всичко това, господин Норт. В рамките на един час ще съм далеч от Хоумленд и никога повече няма да се налага да се грижите за моето благополучие.
Джеси се завъртя и закрачи през дансинга към вратата. Новите видове се отдръпваха поне на десетина метра далеч от пътя й, правейки широк коридор, за да избегнат близостта си с нея, карайки я да се чувства така, сякаш изведнъж бе заболяла от проказа. Беше толкова разярена, че сълзите й заплашваха всеки момент да потекат, но тя успя да ги задържи. Нямаше да му достави това удоволствие да види, колко дълбоко я бе засегнал.
Кучият му син! Просто ще се откажа от работата си. Много ми харесваше да работя с жените и да живея в този дом. Няма повече да се кисна в онази великолепна вана, но какво от това. Ще си намеря друга служба, а Джъстис може да си гледа работата. Той…
— Джеси? — изрева Джъстис.
Тя рязко спря, поразена от силата на гласа му и се обърна. И последната частица от самообладанието й я напусна.
Гневът й се разгоря още по-силно, бе приключила с пристъпите му на ярост. Обичаше го, но той беше абсолютен задник. Нямаше да приеме подобни глупости от който и да е мъж, дори и от него.
— Какво?
Той я бе последвал, беше само на крачка от нея, когато спря, за да я изгледа гневно, очевидно без да обръща внимание на хората, които ги наблюдаваха. Искаше й се да може да забрави, че вероятно двеста Нови видове и десетки човешки същества бяха станали свидетели на този спор.
Изведнъж музиката спря и в помещението стана тихо като в църква.
Мамка му!
— Ела тук!
— Моля? — Тя се втренчи, зашеметена.
— Ела тук! — Той посочи към пода пред него.
О, по дяволите, не! Младата жена се обърна и отново тръгна към вратата. Ако искаше да й крещи, може да го направи и без публика. Вероятно така постъпваха Видовете, публично рендосваха задника на онзи, който ги беше ядосал, но тя нямаше да застане пред него, за да изтърпи този вид наказание.
Някой застана на пътя й и тя трепна. Тим Оберто изглеждаше заплашително, когато срещна яростния му поглед — определено щеше да й се разкрещи, щом излезеха навън, задето се бе държала така със скъпоценния лидер на НСО. Той блокира вратата и нямаше начин да го избегне.
Трей пристъпи до бившия й шеф, хвана го за ръката и изсъска нещо в ухото му. Нейните съекипници се преместиха по-близо до двамата мъже, хвърляйки нервни погледи наоколо, на лицата им ясно бе изписано напрежение. Те очакваха проблеми и я искаха вън от сградата. Това беше стандартна оперативна процедура.
На Джеси й идеше да закрещи от безсилие и гняв. Как можа вечерта ми толкова бързо да се превърне в такава катастрофа? Двете с Брийз щяха да си поговорят сериозно. Беше сигурна, че приятелката й е имала добри намерения, но всичко, което постигна, бе да я забърка в куп неприятности. Ако баща й научеше, щеше да й прочете лекция за неуважението, което проявяваше и че е трябвало да напусне още първия път, когато Джъстис е поискал. Че е била длъжна мълчаливо да изпълни заповедта му, без да се противопоставя — разбира се освен ако не решеше да му каже истината. Това нямаше да свърши добре. Баща й нямаше да бъде щастлив, ако разбере, че е спала с Джъстис Норт. Той винаги предпочиташе да се преструва, че Джеси е малко момиче, а не жена с нужди.
— Върни се! — изрева Джъстис.
Сърцето й препускаше лудо и тя повторно спря несигурна какво да направи. Всички в помещението го бяха чули. По дяволите, вероятно дори охраната пред портата го е чула. Младата жена бе смаяна, че той смяташе да направи такова огромно зрелище от спора им. Всеки щеше да говори за него в продължение на седмици, ако не и месеци. Джеси бавно се обърна. Джъстис стоеше на същото място, както и преди, не бе мръднал и милиметър, а пръстът му продължаваше да сочи към пода — там, където искаше да бъде.