Тя си пое дълбоко дъх и стисна зъби, докато поставяше единия си крак пред другия. Пръстът му се сви и ръката му се отпусна до бедрото. Младата жена спря на три стъпки от него и се взря в екзотичните му очи.
— Какво? Защо правиш тази сцена? Ти ми нареди да напусна и аз си тръгнах — каза му с тих глас, като се надяваше никой да не чуе.
— Никога не правиш това, което ти казвам. — Той не понижи глас, говореше високо и ясно и думите му стигнаха чак до другия край на салона.
Джеси се бе поуспокоила и сведе поглед към черната му вратовръзка, спомняйки си че сега трябваше да избягва зрителния контакт. Не искаше да го предизвиква. Съмняваше се, че нещата можеха да се влошат повече от това, но предпочиташе да не проверява тази теория.
— Нали правя онова, което поиска, махам се. Отивам вкъщи да си опаковам багажа. — Гласът й все още бе тих. — Всички ни зяпат. Иска ми се да се отвори дупка под мен, за да мога да изчезна оттук. Няма да ти позволя да ме унижаваш никога повече.
Обърна се и направи три крачки, преди Джъстис да я сграбчи. Той завъртя младата жена към себе си и я хвана с една ръка за лакътя, а с другата — през кръста. Тя ахна, когато мъжа рязко я дръпна към тялото си. Шокирана, Джеси вдигна глава и се взря в него с широко отворени очи. Той я притисна здраво до дългото си тяло и пусна лакътя й. Със същата ръка хвана косата в основата на врата й, стисна я в шепа и леко наведе главата й назад.
— Какво правиш? — изсъска тя. — Да не си си изгубил ума?
Джъстис наклони лицето си по-близо и надникна дълбоко в очите й, целият му гняв се стопи.
— Едва не загубих нещо. Правя това, което трябваше да направя от самото начало.
Джеси постави длани върху гърдите му, за да го отблъсне нежно, но хватката на ръката му се затегна около кръста й.
— Какво искаш да кажеш?
— Заявявам публично правата си над теб, Джеси. Давам на всички да разберат, че си моя.
Джеси беше доволна, че я държи, защото коленете й се огънаха. Силните му ръце я предпазиха да не се срути на пода, тъй като тя се олюля от думите му, а умът й се опитваше да възприеме техния смисъл.
— Но… — не успя да намери подходящи слова.
— Едва не те загубих. — Гласът му стана дрезгав, но той силно изръмжа следващите думи: — Няма да напуснеш живота ми. Моя си, Джеси. Ти ми принадлежиш.
Той прекара език по устните си, погледът му се сведе към нейните и тя разбра, че възнамерява да я целуне, когато бавно наведе лицето си по-близо. Не можеше да се помръдне, бе твърде изумена, за да направи нещо повече от това да гледа как се навежда към нея.
Устата му докосна нейната и тя затвори очи. Езикът на Джъстис нахлу, принуждавайки я да отвори устните си по-широко. Той изръмжа. Страстта, с която я нападна, я завладя на секундата и тя се разтопи. Пръстите й се вкопчиха в реверите на сакото му, само за да се задържи изправена. Бяха минали седмици, откакто я бе докосвал. Тялото й помнеше и жадуваше за ласките му. Всичко около нея избледня, с изключение на мъжа пред нея.
Тя отвърна на целувката му, посрещна неговата нужда със своята собствена и простена срещу езика му. Юмрукът, стиснал косата й, се разхлаби и дланта му обгърна тила й. Джеси забрави за помещението, пълно с хора, станали свидетели на прегръдката им в средата на салона. Забрави, че му бе ядосана. Съществуваха само те двамата, бяха заедно и той не искаше да я пусне да си иде. Ръцете й освободиха реверите на сакото му и се плъзнаха около врата му, а краката й се отлепиха от пода, когато Джъстис я вдигна по-високо по тялото си.
Най-накрая той прекъсна ласката. Замаяна, Джеси се втренчи в него — дишаше тежко, тялото й беше възбудено — а после си спомни къде са. Бузите й пламнаха и тя не посмя да откъсне очи от сексапилния му поглед. Не беше готова да се справи с реакцията на хората, изпълнили залата. Единственото нещо, което имаше значение, бе точно пред нея и я държеше здраво.
Джъстис отмести взора си от лицето й и я взе на ръце, като я притисна към гърдите си. Тя се вкопчи в шията му и осъзна, че внимателно е хванал полата й, когато я бе вдигнал, за да не я изложи пред всички. Без да се притеснява, се огледа наоколо, за да види реакцията от действията му.
Всяко едно лице, както човешко, така и на Видовете, изглеждаше напълно смаяно.