— Но тя е толкова хубава.
— Сигурно ще ти стане крайно неприятно, ако я видиш унищожена. — Той се обърна към нея и й се ухили. — Затова не забравяй, че ако някога си помислиш да напуснеш леглото ми, именно това ще се случи.
— Ще се омъжа за теб.
— Не бях притеснен. Сериозно го мислех, когато ти заявих, че ще те държа завързана за леглото ми, докато не си промениш мнението. Споменах ти, че това не подлежи на обсъждане.
Брийз приближи бавно до масата, погледна към четиримата мъже, които седяха до нея и скръсти ръце зад гърба си. Изчака, докато получи пълното им внимание, и проговори:
— Благодаря ви — каза тихо, от сърце.
— Спомена, че той се интересува от нея — изръмжа Браун. — Не ми обясни, че е обсебен до такава степен, че чак да подивее. За малко да ми откъсне главата, когато му казах, че искам да я притежавам.
— Не можеше да не преобърне масата и да не иска да ти откъсне главата, след като ти току-що му бе заявил, че се готвиш да претендираш за нея. Брийз ни помоли да го накараме да ревнува, за да признае чувствата си пред жената. А ти го предизвика и го докара до желание да те убие.
— Хареса ми онази част, в която искаше да я заведеш в дома си, да се чифтосаш с нея и да я чукаш, докато започне да крещи — засмя се Сийдър. — За разлика от Джъстис, аз се забавлявах.
— Да — отвърна със смях и Джейдид. — Нека не забравяме, класическата реплика, която най-накрая успя да разруши едва сдържания му самоконтрол. Какво каза, Браун? Ще я напълниш с твоето семе и ще го оставиш да покълне? Това имаше добър ефект.
Брийз протегна ръка и стисна широкото рамо на Браун.
— Казал си му всичко това?
— О, за малко да изгубя главата си. — Той отпи от сока. — Като член на Съвета, винаги съм насреща за теб, когато имаш нужда от услуга. Следващия път обаче ме предупреди, че някой ще изпита желание да ме убие. Очаквах гняв, но той искрено копнееше да ме разкъса на парчета. Другия път, когато ти трябва услуга, искам аз да съм Видът, който би излъгал заради теб, като се обади по телефона, представяйки се за секретар на Джъстис.
— Ти си моят герой. — Брийз пристъпи по-близо до стола му. — Искаш ли да танцуваме? Чувстваш се напрегнат и аз знам как да те облекча.
Очите на мъжа се разшириха и той се ухили.
— С удоволствие.
Младата жена вдигна пръсти и ги прокара по оголената на врата му кожа.
— Да вървим.
Браун се изправи и намигна на другите трима мъже.
— Заслужаваше си да си рискувам задника, така че не ми се присмивайте. Вие ще си седите тук, докато аз ще танцувам с красива жена.
— Ние също помагахме — каза Бийст и се засмя. — Имаш ли приятелки, които искат да танцуват с нас?
Брийз размърда пръсти към тях.
— Това е нощно парти. Всички ние сме в настроение да се забавляваме.
— Добрите дела заслужават отплата. — Сийдър се изправи.
— Обичам нощните партита. — Джейдид довърши питието си и стана на крака.
— Аз също — изръмжа Бийст. — Хайде да прекараме няколко часа в забавление с нашите жени.
Глава 19
Джеси затвори ципа на спортния си сак и преди да успее да го вдигне от леглото, Джъстис го грабна от ръцете й. Усмихна се развеселена. Той наистина я беше откарал направо в жилището й, за да си опакова багажа.
Беше помогнал да съберат всичко от банята и бе успял да пренесе по-голямата част от него в съседната къща.
— Бих могла да свърша другото утре, когато си на работа.
— Искам всичко да приключи тази вечер. — Джъстис се протегна и я погали по бузата с върха на пръстите си. — Не желая да имаш причина да идваш отново тук. Ти живееш с мен.
Милите му думи я изпълниха с щастие. Той изцяло се беше ангажирал с връзката им, която вече не беше тайна, и бе твърдо решен да я направи постоянна.
— Ами всички тези кутии в хола? И тях ли ще пренесем?
— Не. На сутринта ще пратя някой да ги вземе.
Джеси огледа стаята, за да се увери, че не е забравила нещо.
— Готова съм. Това беше последният багаж.
— Да вървим. — Джъстис свали ръка, за да вземе и втората чанта. — Води, съпруго!
Джеси изкачи стъпалата пред дома на Джъстис, малко нервна, тъй като никога преди не бе влизала в него. Надяваше се да й хареса толкова, колкото къщата, която току-що бе напуснала.