— Съгласен! — Той се усмихна. — Бих искал да имаме повече от едно дете — да те държа непрекъснато бременна и мога да го направя.
— Ще говорим затова, след като се роди първото.
— Но най-малко две? — Погледна я с надежда.
— Обичам те с цялото си сърце и знам, че ще ме направиш много щастлива. — Усмихна му се тя. — Когато не ме дразниш, разбира се, но все пак те обичам повече, отколкото желая да те убия. Ти също направи живота ми пълен.
— Разбрах, че това, което смятам да ти кажа, е добра новина. Когато забременееш, кое е най-лошото в това състояние?
— Ще надебелея.
— Второто лошо нещо? — Той се засмя.
— Сутрешното гадене.
— Какво ще кажеш за девет месеца бременност?
— Да. Звучи като болест, но си струва.
Джъстис внезапно се претърколи обратно върху нея и я прикова под тялото си.
— Ще износваш бебе Вид, Джеси. Първото се роди след двайсет седмици от зачеването му, здраво и напълно износено. Оздравяваме по-бързо и сме проектирани различно от хората. Изглежда нашите бебета се развиват по-бързо от човешките. Втората човешка бъдеща майка преживява същата ускорена бременност. Мислим, че нормалното времетраене е двайсет седмици. — Погледът му потърси нейния. — Още ли желаеш да носиш мое дете?
Джеси беше слисана. Пет месеца?
Джъстис се претърколи на леглото и стана.
— Твърде много искам, нали? Сега се боиш да разгледаш възможността да имаш дете от мен?
Младата жена се обърна на една страна и подпря глава на свитата си ръка.
— Не. Просто се опитвам да осмисля тази новина. Това е чудесно!
— Отвратена ли си?
— Не. Никога. Бих се радвала да нося нашето дете вътре в себе си и това е нещо страхотно. По дяволите, мога да износя почти две от нашите деца за времето, което отнема една човешка бременност.
— Значи си съгласна да имаме най-малко две. Добре. — Изглеждаше облекчен.
Тя приближи към него, протегна ръка и погали бедрото му.
— Така, имаш ли някакви други изненади?
— Лекарите са помогнали на Ели, половинката на Фюри, да забременее. Имала нещо като запушени тръби, но бебето вече расте в нея. Планирали сме да ги скрием в Резервата, когато започне да й личи. Не можем да позволим на вашите хора да разберат все още. Не мислим, че са готови да узнаят, че можем да имаме деца и се безпокоим, че ще реагират зле, когато научат новината. Нашето дете няма да бъде само.
Джеси кимна.
— Ще трябва да отворим училище за децата ни, преди да станат достатъчно големи да учат. Със сигурност не можем да ги пращаме в обществените училища извън Хоумленд. Ще бъдат изложени на твърде много опасности.
— Моята половинка е умна. — Стисна ръката й. — Какво друго си мислиш?
— Мисля, че трябва да упражняваме онова със забременяването, щом искаме да го направим правилно.
Той я погледна и изръмжа. За секунди я обърна и я дръпна да застане на ръце и колене. Проникна в тялото й внимателно, с дълбоки тласъци. Джеси изстена.
Джъстис се движеше в нея бавно и ритмично, докато тя почти стигна върха. Когато беше на ръба на оргазма, той спря.
— Не спирай! — Обърна глава към него.
— Имаш оплаквания? Трябва ми практика?
Изведнъж започна да тласка бързо и силно, преви се над гърба й и я захапа за рамото. Едната му ръка се дръпна от матрака и пръстът му притисна клитора й.
Джеси свърши с крясък. Зад нея мъжът изрева в собствения си екстаз. Рухнаха на леглото на една страна, все още свързани. Джеси се засмя и си пое дъх. Нямаше нищо лошо в това, че понякога той не разбираше какво иска да му каже. Беше сбъркал шегата й с оплакване. Джъстис ухапа рамото й и тя рязко потръпна от прилива на удоволствие, което изпрати импулс право към клитора й и й напомни, колко бе чувствителен в момента.
Зъбите му я освободиха.
— Как беше?
Младата жена обърна глава и срещна самодоволния му поглед.
— Пошегувах се. Съжалявам. Обожавам начина, по който ме обладаваш, Джъстис. Не правиш нищо погрешно. Това е просто израз. Означава, че трябва да правим много повече секс, или казано на шега — да се упражняваме да забременея.
— Разбирам. — Той се засмя.
— Със сигурност ще го казвам отново. Когато го направя, може ли да забравиш какво означава наистина? Хареса ми адски много.