Джъстис се отпусна и затвори очи. Притискаше Джеси здраво до себе си и знаеше, че по един или друг начин, животът с нея щеше да се получи. Нямаше да се задоволи с нищо по-малко. Тя беше негова и това бе всичко, което имаше значение.
Глава 20
Джъстис се събуди от странен слаб шум и отвори очи.
Джеси лежеше надеждно скътана пред него, телата им все още бяха притиснати плътно едно до друго. Тя спеше и дишаше бавно и равномерно. Каквото и да бе нарушило съня му, неговата половинка не го бе усетила. Заслуша се, напрягайки се в бойна готовност и различи звука на приближаващ автомобил.
Обърна глава и погледна към часовника — имаше още няколко часа до изгрев-слънце. Никой нямаше право да се приближава в близост до дома му по това време. Охраната патрулираше територията наоколо, но оставаше далеч от къщата му, така както им бе наредил, след като ги бе смъмрил за нахлуване в личното му пространство всеки път, щом изревеше. Внимателно разхлаби прегръдката около половинката си и се измъкна от леглото, без да я събуди.
Бързо излезе от спалнята, надолу по коридора, в хола. Лампите продължаваха да светят от момента, в който бе довел Джеси вкъщи, затова бързо се шмугна в тъмния си кабинет. Приближи до предния прозорец и отмести леко завесата, за да надникне навън. Един джип спря надолу по хълма, малко след жилището на Тайгър, на празния паркинг в непосредствена близост до предишния дом на Джеси. Двигателят му изгасна.
Сърцето на Джъстис препусна лудо. Нещо не беше наред. Фаровете на автомобила не светеха още преди да паркира и вътрешното осветление не се включи, когато четирите му врати се отвориха. Всички превозни средства на НСО имаха напълно изправно оборудване, включително и светлините. Значи някой ги беше елиминирал, за да не ги забележат. От вътрешността на джипа излязоха пет тъмни фигури и оставиха вратите му широко отворени. Нямаше друга причина за това, освен да се избегне шума.
Очите на лидера се присвиха, съсредоточени в петимата. Бяха облечени в черно от главата до петите. Лицата им бяха или покрити с тъмни маски, или боядисани, за да прикрият чертите им. Те приближиха към съседната къща, където бе живяла Джеси. Мъжът ги изучава достатъчно дълго, за да забележи начина, по който се движеха и че използваха твърде познати сигнали с ръце, за да общуват. Щяха да се разделят и да обкръжат нещо или някого.
След като се изгубиха от погледа му, Джъстис излезе от кабинета и се втурна надолу по коридора към една от неизползваните спални, откъдето имаше по-добър изглед. Той видя как една от тъмните фигури прескочи през портата, която водеше от предния към задния двор на къщата в съседство. Ясно беше, че целта им е Джеси.
Ярост изпълни всяка фибра на тялото му. Пусна завесата, отдръпна се назад и вдигна телефона на нощното шкафче. Набра домашния номер на Тайгър, докато обмисляше как да постъпи. Отговори му телефонният секретар. Затвори и набра номера на мобилния му телефон. Той иззвъня три пъти.
— Четири и половина сутринта е — изръмжа приятелят му, леко задъхан. — Дано да имаш наистина добра причина да ме безпокоиш, когато съм зает.
— Петима от нашите мъже обкръжиха къщата на Джеси. Дойдоха тихомълком, облечени така, че да скрият присъствието си, което означава, че планират да нападнат — рече ядно Джъстис. — Обади се на мъже, на които имаш доверие и елате в дома ми. Действай! Изглежда не са харесали избора ми на половинка.
— Мътните го взели — изръмжа отново Тайгър. — Не съм у дома. В общежитието на жените съм. Ще взема някои от мъжете, които все още са тук и ще дойдем. Не предприемай нищо, докато не пристигнем. Те имат числено превъзходство.
Лидерът на Видовете затвори и набра номера на охраната в будката пред портата. След като телефона звънна шест пъти и никой не отговори, той стисна зъби. Или дежурният офицер беше вътре в играта, или петимата отвън му бяха сторили нещо. Нямаше да получи незабавно подкрепление. Втурна се обратно към спалнята.
Стигна до леглото и се метна върху Джеси. Едната му ръка притисна устата й, а другата я хвана за бедрото. Издърпа тялото й от средата на кревата към ръба, за да я вдигне от матрака и тя изпъшка под дланта му. Наведе се и зашепна в ухото й, преди да е започнала да се бори:
— Петима от Видовете са в къщата ти. Бъди тиха, облечи се и се движи зад мен. Виждам достатъчно добре в тъмното, за да те водя.
Младата жена кимна в знак, че е разбрала. Той махна длан от устата й, пусна я на пода и я хвана за ръката. Дрешникът бе наблизо. Джъстис отвори вратата и я издърпа вътре. Щом затвори, светна лампата и за миг двамата останаха заслепени.