Новият вид се усмихна и посочи към плодовата торта. Значи беше предположила правилно. Подаде му лъжицата, но Джъстис нямаше свободна ръка, за да я вземе. С усмивка, Джеси отряза парченце от сладкиша, който си беше избрал, и го повдигна към устните му. В отговор, той й се усмихна и отвори уста.
Обърна внимание на кучешките му зъби, докато внимателно плъзгаше лъжицата върху езика му, като се постара да избегне острите им връхчета. Устните му се затвориха около прибора и младата жена неочаквано усети ревност към късчето сребро в устата му.
Извади го бавно.
Мъжът затвори очи, наслаждавайки се на вкуса. Изражението му показваше чистото удоволствие, което изпитва. Изстена тихичко. Джеси остави другата чиния на масата, далеч от бумагите му, като в ръцете й остана онази с предпочетения от него десерт. Джъстис отвори очи и се загледа в нея, тя продължаваше да се усмихва, пренебрегвайки привличането, което чувстваше към Вида пред нея. Отново отчупи парченце с лъжицата и му предложи още една хапка.
— Нуждаеш се и от двете си ръце — обясни му тихо.
— Благодаря — прошепна той.
Пое залъка също така изкусително, както предишния, като този път задържа погледа си върху лицето й. Синьото на очите му стана по-наситено и тя беше очарована от начина, по който цветът им се променяше в зависимост от емоциите му. Овалната форма на зениците му се сви, а екзотично нашарените му ириси се уголемиха. Внезапно Джъстис отмести поглед, за да потърси нещо. Грабна един лист и зачете.
Джеси почувства загубата на вниманието му и поради някаква странна причина я изпълни разочарование.
В тези кратки моменти беше изпитала удоволствието да бъде единственият му център на внимание.
— Виждам го. Точно пред мен е. Кажи им, че това е прекрасно, но направи така, че да свалят малко цената. Само защото спечелихме делото не означава, че трябва да похарчим всичко заради високи оферти. Не сме толкова глупави. — Джъстис се прокашля. — Кажи им, че ще се обадиш да потърсиш и други предложения. Това би трябвало да ги накара да намалят цената. Предложи им сумата, за която говорихме, и ако не я приемат, обади се на останалите. Ще подновим търга. Трябва да се придържаме към рамките на бюджета.
Докато гласът от телефона му отговаряше, Джеси му подаде още една хапка. Никога досега не беше хранила мъж. Това й носеше наслада. Той й отправи още един благодарен поглед, после й се усмихна.
Тя се чудеше, дали някога някоя жена го е хранила, надяваше се да не е, и много й се искаше да я запомни. Продължи да му подава хапки, докато чинията се опразни. Остави я на подноса и взе две безалкохолни.
Новият вид посочи към масичката до него, благодари й с усмивка и посегна към куфарчето, за да извади нещо. Джеси отвори едната напитка за него и я остави на масата. Отиде и седна на дивана да изяде ябълковия си пай.
— Много съжалявам. — Няколко минути по-късно, след като приключи разговора, Джъстис рухна на дивана, на метър от нея. — Благодаря за тортата. Беше наистина вкусна.
— Разбирам. — Тя се обърна с лице към него.
Телефонът иззвъня отново и усмивката му премина в гримаса.
— Няма да гледам кой ме търси. Срещу десет цента бих разбил това нещо в стената.
— Съжалявам, но не разполагам с дребни. — Джеси потупа с длани по предните си джобове.
— Иска ми се да имаше — засмя се той.
— Телефонът ти денонощно ли звъни?
— Само когато е включен, а това е винаги.
— Трябва да намериш някой, който да ти помага. Сам човек не може да се справи с всичко.
— Не знам кой ще е тоя, дето ще може да направи всичко онова, което аз правя.
— Аз бих обучила дузина и след това ще изчезна за един месец на почивка. Обзалагам се, че си мечтаеш да си някъде далече от клетъчни телефони и други хора.
— Не ме изкушавай. — За секунда на лицето му се изписа копнеж. — Мислиш ли, че ще ме наемат, ако избягам в цирка?
— Сигурна съм, че ще те вземат. — Младата жена се засмя. — Но не мисля, че работата ще ти хареса повече. Няма да има нужда да водиш телефонни разговори, но го има другият досаден фактор — хората. Ще бъде в пъти по-лошо.
Той намести едрото си тяло на дивана и опъна крака — да си почиват върху края на масичката за кафе.
— За какво искаше да говорим? Наистина ми е интересно да чуя твоите идеи.
Тя се поколеба.
— Винаги е така, нали? Хора, които ангажират вниманието ти с нещо? — Съжали го. — Виж какво. Ще напиша моите предложения в писмо и ще го пратя до офиса ти. Можеш да го погледнеш, когато имаш малко свободно време. В момента не трябва да се занимаваш с работа. Необходимо ти е и малко време, за да се отпуснеш.