— Какво ще кажеш за другите от това съоръжение за тестване? Не можеш да знаеш дали те няма да представляват опасност за сигурността му. Не знаеш на какво са били подложени от персонала на Мерикъл, че да изпитват такава омраза към всеки, който не е като тях и нямаш представа какво се е случвало там вътре. Те не са били свободни достатъчно дълго, за да разберат, че не всички хора са като онези, с които са живели досега. За тях аз съм враг и обвиняват него, че ги е предал, след като ме избра за своя съпруга.
Вратата на Медицинския център се отвори и Джеси се напрегна. Ели и половинката й Фюри влязоха вътре и се запътиха към нея.
— Спрете! — нареди им Тайгър. — Тя се закле да убие всеки, който приближи в рамките на три метра от вратата на болничната стая. — Погледна към Джеси. — Може ли да дойдат при теб? Ели е човек, а Фюри също е един от най-доверените приятели на Джъстис.
Ели пребледня.
— Джеси? Всичко е наред. Чухме какво се е случило. Миналата нощ бяхме изключили телефона и сутринта спахме до късно.
— На теб имам доверие. — После огледа съпруга й. — На теб също, тъй като си с нея.
Очите на другата жена се разшириха при вида на пистолета в ръката й. Тя прехапа устни и леко пристъпи напред.
— Добре ли си?
Половинката на водача на Видовете поклати глава.
Тогава съпругата на Фюри вдигна ръка и й подаде термочаша.
— Нося малко кафе. Защо не го изпиеш? Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от нещо топло.
— Благодаря. Да, жадна съм. — Поколеба се, но протегна ръка.
— Не иска да приеме от нас нищо за пиене и ядене — каза тихо Тайгър. — Бои се, че ще я упоим.
Ели й даде чашата.
— Няма да го направят. Всички сме на ваша страна. Онова, което се е случило с двама ви е ужасно. Били са само няколко побъркани мъже, които не са осъзнавали колко са глупави. Знаеш как става това. Има ги във всяко общество.
— Благодаря. — Отпи от топлата напитка. — Знам, но не съм готова да рискувам живота му. Случилото се е по моя вина и аз няма да допусна тази грешка втори път. Той не искаше никой да знае за нас, а аз си мислех, че преувеличава. — Опита се да преглътне потеклите сълзи. — Беше прав.
— Не. — Ели поклати глава. — Ние двамата се обичаме и никой тук не го интересува, че съм изцяло човек. Не се отнасят зле с мен, Джеси. Приеха ме с отворени обятия. Онези, които са създали бъркотията, са били гнили ябълки. Бих убила и умряла, за да защитя Фюри. Разбирам защо си толкова уплашена и защо имаш пистолет. — Погледът й се сведе към него. — Би ли го оставила, докато разговаряме? Просто го сложи до теб. Тези неща ме ужасяват.
— Съжалявам. — Тя постави оръжието на бюрото до крака си.
— Няма нищо. Гладна ли си? Мога да отида до вкъщи и да приготвя закуска. Бих могла да ти донеса и още кафе.
— Ще съм ти задължена, но ги приготви ти. Трябва да хапна, за да поддържам силите си.
— Добре — кимна Ели. — Изпий това, за да мога да ти донеса още. Имам само една такава термочаша с капак. Какво искаш да хапнеш?
Джеси изпи остатъка от горещата напитка и й върна чашата.
— Нещо лесно. Без значение какво. Аз не… — Опита се да прогони петната, които се появиха пред очите й. Преглътна, усети устните си изтръпнали и езика надебелял. Помъчи се да достигне и опипа устата си, но ръцете й отказваха да се вдигнат. Значението на тези симптоми достигна до съзнанието й, но бе твърде късно. Очите й се разшириха от изумление, когато се вторачи в другата жена.
— Упоила си ме.
Ели отстъпи назад.
— Съжалявам, но си в шок и не се вслуша в гласа на разума. Двамата с Джъстис сте в безопасност. Просто…
Тайгър хвана Джеси, когато тялото й се свлече. Грабна пистолета и го подаде на Фюри. После взе младата жена в ръце, седна на бюрото и я притисна към гърдите си.
— Благодаря ти, Ели. Знам, че поисках много от теб, но предположих, че няма да приеме храна и напитки от никого другиго, защото ти също си човек и твоят любим е от Видовете. Знае, че можеш да я разбереш в нейното положение.
— Чувствам се ужасно — призна половинката на Фюри. — Тя наистина ли е убила четирима от тях?
Тайгър кимна.
— Кучият син, който ги е водил, имал нож и намушкал с него Джъстис. Когато пристигнах, тя стоеше над тялото му и го пазеше с два пистолета в ръцете. Едва не ни гръмна. Последният кучи син реши да направи отчаян опит да убие един от двамата и се хвърли през стъклото на плъзгащата се врата. Докато някой от нас успее да реагира, тази жена изстреля в него пет куршума, преди той да се стовари върху нея. Беше мъртъв много преди да разбере какво го е сполетяло.