Той изпъшка, което предизвика усмивка на устните й, но не прекрати заниманието си. Пръстите й притискаха мускулите на врата му, преди да се спуснат бавно до върховете на раменете, след това обратно. Мъжът започна да стене, като от време на време издаваше меки звуци.
Телефонът иззвъня няколко пъти, но Джъстис не му обърна внимание. Не искаше да се напряга или да се движи под дланите й. В крайна сметка ръцете я заболяха от силата, която прилагаше. Затова спря.
— Така по-добре ли е?
— Да — изстена той.
— Чувстваш ли се отпуснат?
— Да.
— Значи мисията ми е изпълнена.
Остави раменете му със съжаление. Беше удоволствие да докосва лидера на Видовете. Опита се да не позволи на мислите си да витаят в тази посока, защото знаеше колко е лошо да бъде привлечена от него. Издърпа ластика от косата му и го пъхнаха в джоба си. Мисля за грешни неща. Той не е лъжица за моята уста и Тим ще ми срита задника ако знае, че съм тук.
Джеси изправи гръб на облегалката на дивана, като изучаваше красивите черти на Джъстис. Тъмният му сексапилен поглед срещна очите й и тя запреглъща трудно под настойчивия му взор, съсредоточен върху нея. Не беше сигурна какво означава този сериозен поглед. Мъжът се справяше наистина добре с това да я изважда от равновесие.
— Нещо не е наред ли? Гледаш ме така, сякаш искаш да ми кажеш нещо.
Той бавно се изправи на крака, беше толкова висок, че трябваше да вдигне брадичка, за да го гледа в очите. И все още не успяваше. Извисяваше се над нея с повече от трийсет сантиметра, размерите му бяха наистина впечатляващи. Твърде огромен. Изтласка тази мисъл надалеч в съзнанието си. Това нямаше значение, тъй като не се чувстваше застрашена от него. Продължаваше да я гледа втренчено, докато накрая проговори:
— Благодаря ти — изръмжа.
— Пак заповядай.
Той примигна.
— Може би трябва да си тръгнеш, преди да съм направил нещо, за което ще съжалявам. Благодаря ти, че сподели вечерята с мен и ме нахрани с десерта. Но най-вече искам да ти благодаря за масажа. Беше чудесно и ми подейства добре.
Сърдечният ритъм на Джеси се ускори, не можеше да отрече, че не изпита любопитство.
— Какво мислиш, че ще направиш, за което да съжаляваш?
Взря се в очите й и измина един дълъг момент, докато изглежда обмисляше отговора.
— Да те докосна.
Сърцето й направи салто. Чак сега, след този намек, успя да определи погледа му.
Желание. Джъстис я желаеше, както мъж иска една жена. Ноздрите му се разшириха и от гърлото му излезе мек звук, който направи удивителни неща с либидото й.
— Ти мъркаш — прошепна тя.
Младият мъж застави юмруците, които стискаше от двете страни на тялото си, да се отпуснат, притеснен, че човешката жена може да ги възприеме като заплаха, а той така отчаяно копнееше да я докосне, че бе станало почти невъзможно да се сдържа.
Докато го беше масажирала, когато ръцете й бяха върху него и вдишваше женския й аромат толкова отблизо, беше почувствал, че ще полудее.
Джеси бе човек, член на работната група, назначена под неговото ръководство, а той знаеше човешките правила за поведение на работното място. Сексуален тормоз. Тези две думи се въртяха непрекъснато в главата му. Не беше от Видовете, правилата в нейното общество бяха напълно различни от тези в света, в който той живееше. И решението да я пита дали иска да сподели с него секс, не беше съвсем лесно. Точно така щеше да постъпи, ако червенокоската беше една от неговите жени. Те знаеха, че спокойно могат да му откажат и той ще уважи волята им. А тя вероятно ще се уплаши или обиди, ако той се осмели да изрече този въпрос.
Джъстис опита да укроти възбуденото си тяло. Нямаше как да прави секс с Джеси Дюпре. Тя нямаше да го иска. Нейните действия се основаваха на добротата й, а не защото желаеше в замяна той да постави ръцете си върху нея. Беше дошла да говорят по работа, а не да се озове в леглото му.
Картината как грабва жената в ръцете си и я понася надолу по коридора към спалнята, изникна и изпълни цялото му съзнание. Щеше да разкъса дрехите й, да изследва бледата й кожа и да прокара ръце по всеки сантиметър от тялото й. Членът му реагира с пълна сила, когато кръвта се втурна към слабините му. Почувства се некомфортно от твърдата му тежест — искаше да го нагласи по-удобно, тъй като платът на дънките му го притискаше като в капан.