Джеси си пое дълбоко дъх, после го изпусна. Хвана се за вратата, стъпи здраво с ботушите на пода, за да даде по-голяма стабилност на тялото си, преглътна и наведе леко брадичка надолу. Беше участвала в достатъчно нападения, за да знае какво да очаква.
— Давай! — изрева Тим. — Всички в атака!
Автомобилът се стрелна напред; от внезапната сила Джеси се блъсна назад в седалката, но беше подготвена за това. Не си бе сложила предпазен колан. Никой от тях нямаше, тъй като трябваше мигновено да излязат от превозното средство, когато спрат. Джипът бързо набра скорост. Портата, непосредствено до пътя, беше единственото нещо, което се виждаше, докато не стигнаха до добре осветена зона, където посетителите на имението чакаха да бъдат пропуснати вътре.
Трей рязко изви волана и напусна пътя, за да завие по алеята пред портала. Отпред избухна взрив, блесна ярка светлина и ключалките на железните порти експлодираха. Екипът бе установил, че взривяването на ключалките ще бъде най-бързия начин за влизане, затова един стрелец бе стрелял с експлозивен заряд от другата страна на улицата. По стените на оградата и из цялото имение на богаташа имаше датчици за движение, така че незабележимото проникване нямаше да свърши работа. Затова бързината бе от значение и те нямаха време да се бавят с някакви си досадни брави.
Когато Трей насочи автомобила право към железните врати, Джеси разбра, че те са водещата кола. Експлозията не бе отворила тежките порти, но бе разрушила ключалките, което бе видимо дори от разстояние. Джипът се вряза в металната повърхност, хвръкнаха искри и вратите се разтвориха с трясък. Джеси знаеше, че алармата вътре в имението сигурно се е разпищяла. Обърна глава и забеляза шест чифта фарове, точно зад задницата на тяхната кола. Движеха се по двойки.
Трей отново изви рязко волана, автомобилът зави наляво от алеята и прескочи през бордюра. Бяха им възложили да ударят къщата за гости. Последва ги още едно превозно средство, което се движеше непосредствено след тях. Най-лесният пряк път до обозначеното място бе през частното игрище за голф.
— Избягвай пясъка — каза Боб, който седеше на предната пътническа седалка и се засмя. — Това е капан.
Джеси се усмихна. Тя наистина харесваше момчетата и хитроумните им забележки. Това й помагаше да държи възможно най-дълго ужаса на разстояние.
Автомобилът набра скорост.
— Дръжте се! Излитаме, дечица! — предупреди Трей.
Джеси видя малък хълм, към който приближаваха прекалено бързо и стисна зъби. Предницата на джипа стъпи на върха му и те полетяха. Колата се блъсна силно в тревната площ, когато се приземиха. Превозното средство започна да криволичи, но Трей успя да го овладее. Полетът би я запратил напред, тъй като Джеси не тежеше толкова, колкото момчетата, но преди колелетата да се отлепят от земята, Джими бе прехвърлил ръката си през скута й. Беше я задържал на място.
— Повърнахме си стомасите, но ще си ги вземем като се връщаме обратно — изстена Боб.
— Напомни ми да купя възглавнички за задниците ни, идиот такъв, когато следващия път опиташ да направиш това.
Джеси видя да приближават бързо към добре осветена двуетажна сграда. Посегна към бедрото си и разкопча капака, който държеше пистолета вътре в кобура. Сърцето й препускаше лудо. Знаеше, че нещата може да се окажат много лоши, но тя се надяваше на най-доброто стечение на обстоятелствата. Страхът я държеше будна и нащрек. Той бе нещо добро в опасна ситуация.
Стигнаха до предната част на къщата за гости и Трей натисна силно спирачките. Задницата на джипа се повлече няколко метра и двигателят замря. Джеси рязко отвори вратата, изскочи навън и бързо тръгна към входа. Трей и Боб бяха вече пред нея. Джими, Майк и Шейн — зад гърба й.
Трей държеше метален таран, дълъг около метър, засили го с пълна мощ и удари в мъртвата точка заключената двойна врата. От удара дървесината се разцепи, двете части се разделиха и тежко се отвориха. Трей захвърли тарана и грабна в ръцете си по един пистолет. Той и Боб влязоха първи, прилепвайки се до стената зад вратата. Джеси залепи гръб до входа, извади пистолета и зачака.
— Чисто е — прошепна Боб.
Джеси заобиколи счупената врата. Огледа голямото антре, проследи с поглед извитото стълбище, високите тавани и дългия коридор, водещ до други части на къщата. Трей и Боб минаваха от вратата на врата, проверявайки стаите, докато тя остана на място, за да държи под прицел горната част на стълбището — така както бяха тренирали — за да покрие Джими и Шейн, които се втурнаха нагоре по него.